Традициите до края на ноември - през Вълчите дни завършваме ремонтите срещу злите сили

Цикълът от есенни календарни празници  продължава и през ноември.

На 8 ноември е Архангеловден

Прави се Архангелската задушница – най-голямата през годината, на нея почитаме и ангелите. Отбелязва се в първата събота преди Архангеловден (тази година на 5 ноември), защото събота е отредена за ден на покойниците. Правят се курбани за здраве на живите.

Във всеки православен храм се отслужва панихида за всички починали и  се отдава почит на загиналите български воини.

Наричана още Голяма задушница, тя е последната за годината. По традиция седем различни ястия (между които любими на починалия) се поставят на общата трапеза на гробищния парк. Първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се излива, не се пие и се споменават починалите с думите "Бог да прости".

Задушница е израз на християнската вяра в безсмъртието на душата и възкресението на мъртвите. На този ден не се работи, не се пере, не се върши никаква домакинска работа.

След Архангеловден са Вълчите празници

От 11 ноември до 21 ноемрви. Те са свързани с мъжете овчари и стадата. Една легенда разказва, че Архангел Михаил навързал вълците и ги повел след себе си. Затова вълчите дни са прикрепени към неговия празник. Не се работи никаква работа, свързана с облеклото на мъжете или пък с изработването на вълната, за да се предпазят от нападението на вълци. В народните представи Свети Мина е бил господар на вълците, които трябвало да пуска и да прибира. Неговият празник бележи средата на този цикъл - времето, в което вълците бесуват. Те водят и най-дългите нощи. По това време хората довършвали всички започнати ремонти, поправяли огради и запушвали процепите, през които можели да се промъкнат злите сили.

Коледните заговезни са на 14 ноември, след това започват Коледните пости

По българска традиция, в нощта на Коледни заговезни на трапезата се слага пиле с кисело зеле, тиквеник с повечко орехи и пълнени чушки с боб. Лъжицата, с която домакинята е сипвала от блажното ядене, се скрива и не се пипа чак до Коледа, когато постът приключва. Не трябва да се ядат храни от животински произход – месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал. Олио и вино може да употребява без сряда и петък.

Въведение Богородично - малката Богородица – е на 21 ноември

Единствено българите почитаме днешния ден и като празник на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж (семейството е като малък храм, в който отглеждаме и възпитаваме децата ни в християнски ценности). Денят е символ на въвеждането на младия човек в лоното на вярата. Според традициите, християнското семейство отива заедно в църквата, а след това заедно сядат около масата на чаша вино, питка и топла гозба. Така се чества здравата връзка в рода. Масата не се разтребва, за да дойде Богородица през нощта, да се нагости и да благослови дома.

Според народните поверия на този ден се гадае каква ще е следващата година – ако е слънчево и топло, зимата ще бъде люта, а лятото сухо; ако вали дъжд или сняг, зимата ще е с много сняг, лятото дъждовно, а реколтата богата.

Андреевден празнуваме на 30 ноември

На този ден се вари царевица и жито. Само по себе си вареното жито е вид жертвоприношение към предците и отзвук от старо разбиране за растежа и плодородието. И затова, когато се вари житото, булките наричат: „Както сварените зърна наедряват, така да наедреят и посевите”. Хвърлят се няколко зърна в комина, за да пораснат високи класовете. От този ден нататък денят намалява с едно просено зърно и празникът обуславя прехода от есента към зимата.

Изт. „Бяла. Опит за етнографски очерк“ – Русева, Дарина; изд. „Веста Прес – Бяла“, 2002 г.