Проф. д-р Огнян Хаджийски: Откакто съм в „Медика“ нито един пострадал с изгаряния не е долекуван в София

Общество
26.07.2021 | 13:47 ч.

Проф. д-р Огнян Хаджийски, д.м.н от УМБАЛ „Медика Русе“, е един от двамата лекари, утвърдили специалността пластична хирургия в страната. Той е основен участник в изработването на програмата за обучение на лекари, стандарта и клиничните пътеки по тази специалност в България. Преподава по изгаряния и пластична хирургия на студенти медици, стажант лекари, специализанти, общопрактикуващи лекари, специалисти по обща медицина, спешна медицина, обща хирургия и пластична хирургия. Бил е дългогодишен председател на научния съвет на болница „Пирогов”, член на специализирания съвет по хирургични болести и на ВАК, както и национален консултант по изгаряния. Страстта към тази специалност медикът открива именно в Русе, след отбиване на военната си служба. Това и фактът, че съпругата му е русенка, са част от причините след 40 години работа в „Пирогов“ професорът да се върне именно в Русе.

От 4 години е началник отделение по Пластично-възстановителна и естетична хирургия в УМБАЛ „Медика Русе“. През 2020 г. е избран от Българския лекарски съюз за Лекар на годината в категория „Дългогодишна дейност в областта на медицината и активен принос в развитието на специалност“.

- Проф. Хаджийски, за какви инциденти с изгаряния трябва да внимаваме през лятото?

- Изгарянията нямат сезонност, по всяко време се случват инциденти. Все пак през лятото преобладават барбекюта, летни кухни и компоти, които избухват, а през зимата - печки и радиатори. Ето, в момента в УМБАЛ „Медика“ преобладават болни, които са с изгаряния след избухване на газови бутилки. Това са пациенти, които идват при нас от цяла Централна и Североизточна България. Единият е от района на  Велико Търново. Инцидентът е станал в дома му, когато му е прилошало. Избухнала газова бутилка, той паднал, получил много тежко изгаряне на целия гръб и на гърдите. Завчера пристигна друг мъж, който искал да запали газовата бутилка, но така я запалва, че повече от половината му тяло изгаря и сега човекът е в реанимацията. При трети случай пък, след като избухнала газова бутилка, човекът поискал да я изхвърли на двора, но пламъкът го обхванал. Друг мъж пък бъркал нещо по колата, най-вероятно в нея избухнал радиатор и сега ръката му е изгорена. И това е само за една седмица. Така че сезонност няма и трябва да се внимава по всяко време при работа с газ, ток, вода или огън.

- Какво е първото, което трябва да направим при различните видове изгаряния, и какво не трябва да правим, когато се изгорим?

- Реакцията ни зависи от причината за изгарянето – дали  е от пламък, от вода, от  химично въздействие или от ток. Другата страна на въпроса е колко голямо е изгарянето. Дали е ограничено – 1-2% от повърхността на тялото, или е 50-60% или повече. При различните случаи поведението е еднакво, но и различно. Първото най-важно нещо е да няма паника. Ако говорим за голямо и тежко изгаряне, при което пламва цялото тяло, първото, което трябва да се направи, е да се прекрати по някакъв начин действието на пламъка. Ако може пострадалият самичък  да се загаси като падне и се търкаля, за да потуши пламъците. Както ние казваме

„Спри, падни и се търкаляй“,

за да изгасиш огъня по себе си. Не бива да тичаш, защото тогава огънят се разгаря. Може и да се покриеш с нещо, за да угасиш огъня, но това нещо не бива да бъдат изкуствени покривки или завеси, които се стапят и полепят по тялото. Може да се опиташ да се изгасиш и с вода, но само ако става въпрос за едно малко, ограничено изгаряне. Тогава първата помощ е да се охлади пострадалата част и това става с обилно изминаване с вода, за да спадне температурата.

Ако е голямото и тежко изгаряне в затворено помещение, пострадалият трябва да се изведе от запушеното място, защото комбинацията от изгаряне и отравяне с пушек може да е с много сериозни последици. Затова най-важното  е човекът да излезе на чист въздух. Второто правило е да се изгаси пожарът, като се завие горящия с нещо, но да не се завива главата, за да не се задуши.

Когато става въпрос за по-малкото, ограниченото изгаряне, тогава трябва да се охлади изгорената част, като се наложи лед или да се сложи под чешмата. След това мястото трябва да се завие с нещо чисто и сухо  – кърпа, чаршаф, завеса, покривка. Това е  при изгаряне от пламък. Ако изгарянето е от вода или е химическо, трябва да се махнат първо дрехите. Киселината трябва да се неутрализира с основа, а основата с киселина. Така че, ако изгарянето е с киселина, най-добре е да се използва разтвор със сода за хляб или обилно измиване с течаща вода. Ако изгарянето е с основа, тогава неутрализацията е с оцет или с лимон.

При електрическия вид изгаряне най-важното е да се прекъсне веригата на тока. Това заравяне, увиване с кожи, за да изтече електричеството, са отживелици, които не трябва да се правят. Пациентите се завиват със суха кърпа или  чаршаф и се откарват в болница.

- Сезонът на отпуските е в разгара си. Тръгвайки на планина или море, какво трябва да сложим в аптечката срещу слънчевото изгаряне?

- Не ви трябва аптечка въобще. Трябва просто да се пазите. Да се печете сутрин докъм 11-11.30 часа и после след 16 часа. Трябва да лежите на проветриво място, постепенно да се излагате на слънце, за да не поднесете на тялото този жесток топлинен удар, като се опънете веднага на слънцето за 2-3 часа. Имали сме пациенти, които лежат в отделението по цяла седмица заради слънчево изгаряне. Хората са по цял ден на плажа, не забелязват как се зачервяват и, като се приберат, започва главоболие, виене на свят, повръщане  и диария. 

Трябва излагането на слънце да е дозирано, особено ако става въпрос за деца.

Децата ги слагат много често в количка или ги оставят в тези прословути модерни палатки. Дори и да няма пряка слънчева светлина върху децата, при тези условия те са подложени на идеална възможност за топлинен удар. Родителите си говорят, децата стоят в количката и идва топлинният удар с гаденето, повръщането и обезводняването. Детската кожа е изключително нежна и фина и понякога излагането само за 10-15 минути на пряка слънчева светлина  може да доведе до тежки проблеми за детето с обезводняване и изгаряне на кожата. Затова родителите много да внимават да не се хванат за цигарите и бирата и да оставят децата голи до водата.

 Много е важно да се пият и солени течности като айрян, например. Мъжете винаги питат дали може да пият и бира. Да, може и бира, но  в зависимост  от количество. Течностите се пият по малко и постепенно, а не да надигнете цялата бутилка бира наведнъж. Бързо изпитото бързо се отделя и затова само постепенното пиене подобрява оводняването на организма.

- Имало ли е случаи, в които сте се усещали безпомощен да се справите с пораженията от изгарянията? 

- Аз никога не спирам да се боря за пациента. Борбата е докрай, докато той диша. В момента в реанимацията лежат трима с изгаряния.  Като вляза в болницата, първо отивам да видя тях, да обсъдим лечението, да се борим заедно за бъдещето им оздравяване. Всеки случай е различен и никога няма голям или малък случай. Никога не деля пациентите си. Както никога няма да забравя и първия си случай с изгаряне в моята кариера. Започнах работа през декември и бях дежурен на Нова година. В апартамент избухва газова бутилка, четиричленното семейство в него е със 70%, 80% и 90% изгаряния. Аз приемам в отделението и четиримата. Майката и бащата починаха на 7-8 януари, синът им Любчо почина на 17 януари, брат му остана жив. Години след това  при мен пристига едно момче в болницата и казва: „Искам да работя при вас“. Гледам го, лицето му  цялото в белези. „Аз съм Ивайло - казва момчето – този, когото Вие спасихте преди години“. И така Ивайло започна работа при нас. И досега настръхвам, като разказвам за този случай.

- Проф. д-р Хаджийски, кои са добрите новини във Вашата област през последните години, дори и през ковидната 2020 г.?

- Направихме научна сесия с Русенския университет. Помолиха ме да изработя  схема как се развива отделението по пластична хирургия от 2013 година досега.  Графиката показа, че

броят на приетите в отделението пациенти непрекъснато се покачва

Само през  2020 г. имаме плато, броят им не намалява, но и не се повишава. Ето това е ковид платото. Когато хората бяха в изолация, нямаше покачване на пострадалите.

Другата добра новина е, че намаляха производствените травми, да не кажа, че изчезнаха. Останаха само единични случаи. Като този от миналия месец, когато имахме пациент с 90% изгаряния и, за съжаление, завърши фатално. Другата добра новина е, че нямаме никакви случаи с военни. От години не ми се е случвало инцидент с военни. Причината може би е първо в намаления брой военни. Освен това намаляха по-малко грамотните военни, а явно и охраната на труда се е подобрила.

- Специалисти предупреждават за четвърта ковид вълна. Всички Ваши колеги в отделението ли са ваксинирани?

- Почти всички, останалите са преболедували. От пациенти съм чувал най-различни версии защо не искат - че ще ги чипират и жените няма да могат да раждат. Аз им казвам, че ние сме чипирани вече. Където и да отидете в чужбина, с влизането ви на летището на телефона изписват „Добре дошли в Австралия“, например. Където и да отида с кредитната си карта, банката ми в България вече разбира къде се намирам. Така че ние вече сме чипирани.

 Не я разбирам тази народопсихолигия, която кара хората да не се ваксинират

Аз лично съм се ваксинирал, съпругата ми също. Синът ми в Сингапур също е ваксиниран. Там е страшна борба да можеш да се добереш до ваксина, защото ваксините са малко. Синът ми в България и снаха ми също са ваксинирани. Смятам, че в целия комплекс от противоепидемични мерки единственият сигурен начин е ваксината.

- Идвате в Русе след 40 години работа в УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов". Чувствате ли се като в провинциална болница с провинциално здравеопазване?

- След като уведомих колегите си в „Пирогов“, че напускам, в рамките на месец получих три предложения за работа в клиники в София и две в провинцията. От всички тях   избрах да дойда в Русе. Защото исках да продължа да работя и да предавам това, което съм научил, на хора, с които ще работим  като един екип. Такъв екип имаше в УМБАЛ „Медика Русе“ - хора, които са били специализанти при мене, на които съм подписвал дипломата, че могат да бъдат пластични хирурзи. Тоест, имаше едно звено, което вече беше създадено. Да, в решението ми имаше и малко сантименти, защото моята кариера е започнала от Русе, дори съм идвал в бившата Трета поликлиника като хирург. 

Освен това  в „Медика“ се практикува една добра естетична хирургия, практикува се конструктивна хирургия и травматизъм. И след като ги обединихме тези специалности, създадохме отделението, което вече заработи самостоятелно. И всичко, което поисках от собственика на „Медика“ и от директора на болницата, беше доставено в рамките на няколко месеца. В това отношение отделението ни има оборудване, което го има и в „Пирогов“, а в някое отношение дори и надминаваме „Пирогов“.

- В това отношение частната болница има предимство пред държавните или общинските, защото собственикът сам взема решението?

- Определено да. Защото, за да се закупи апаратурата, която тук ни трябваше, ние не чакахме дълго, показах на собственика на болницата д-р Кирил Панайотов няколко оферти и ръководството си прецени с коя от фирмите да работи. Така че от тази гледна точка нивото, на което тук се работи в областта на пластичната хирургия, в никакъв случай не е по-ниско от други места. И още нещо много важно -

откакто аз съм тук, нито един болен, постъпил в нашето отделение в „Медика“,  не  е отишъл след това да се лекува в София. 

Нито един.  И това е така, защото при нас има всичко необходимо и болният е получил професионалната медицинска помощ.

- Според Вас, каква е истината за проблема между „Пирогов“ и здравното министерство?

- Спомнете си филма „Един мъж и една жена“, в който се разказваше как те се залюбват, как живеят заедно, как се разделят и как всеки един от двамата вижда едно и също нещо от своята гледна точка. Същото е сега и с „Пирогов“. За мен нещата винаги са по средата. Има доказани нарушения по клиничните пътеки. Добре, след като има нарушения, трябва да си понесеш кръста за това. Аз познавам проф. Балтов, с него сме приятели, аз съм гласувал за избора му на професор. Ок, директор не е длъжност до живот, това е административна длъжност.  Но не беше чист начинът, по който  го отстраниха.

- И Вие не бихте застанали нито от едната, нито от другата страна на барикадата?

- Не, защото нещата трябва да се сложат на масата точно. Не може така да се говори – това е моят подпис, това е твоят подпис. Не може доц. Петър Атанасов, който е лекувал д-р Кацаров, да казва: „Аз наистина направих лист на д-р Кацаров, ама той не лежа“. Трябва да се погледне по-общо и да се види какво да се направи с тези прословути клинични пътеки.

- Вашето име привлича пациенти в отделението, но в лечението им участват и много млади лекари. Как ще успеете да задържите специализантите в Русе и в „Медика“? 

- Когато започнах работа в „Медика“, в екипа вече работиха трима специалисти по пластично-възстановителна и естетична хирургия и един специализант – д-р Тонев. Вече и той си взе специалността. Миналата година приехме друг лекар специализант - д-р Бонев, който остави Белодробната болница в София след година и половина работа там и дойде при нас, защото аз му обещах той не да пише листи, а да работи в операционната. Тук се прави естетична хирургия от космите на главата до костите на краката. Абсолютно целият обем на естетичната хирургия се работи в нашето отделение. И така колегата остави София и дойде в Русе.

В Русе се живее много спокойно, екипът е много добър, сработен е перфектно. Освен това много  важно е отношението на хората към теб – както на колегите, така и на пациентите.

С добро отношение към болния се лекува по-бързо. Аз винаги съм казвал - идват болни и притеснени, а си тръгват усмихнати, здрави и вече спокойни.

Коментирай

Кремена Оджакова
28.07.2021 | 15:43 ч.
Бих била благодарна, ако в интервюто си споменахте и баща ми - Д-р Оджаков - н-к на сектор"Изгаряния и кожна пластика" при Окръжна болница-Русе, при когото постъпихте първоначално и той ви обучи и научи на това, което сте в момента...
 

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник БРЯГ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.