Психологът д-р Пламен Димитров разкрива в интервю за "24 часа" какъв е профилът на хронично негласуващите у нас и каква е причината да не го правят.
- Отново на тези избори големият победител е партията на негласуващите. Еднакви ли са обаче всички негласуващи, особено тези, които хронично не ходят до урните, д-р Димитров?
- За последните две години изследвахме екзистенциално-психологическите профили на “нямото мнозинство” на България. Този път конкретно изследвахме хронично негласувалите. Извадката я наблюдаваме от април 2021 г. И за две години тези хора не са гласували общо 5 пъти. Хронично негласуващите е най-твърдият компонент на т.нар. нямо мнозинство. Извадката включва 1015 български граждани. Всички живеят постоянно само на територията на България и са икономически активни - тоест няма безработни, студенти и пенсионери.
- Първата група е тази на ефективните хора - общо 25% от хронично негласуващите. Те имат водещ конструктивен и ефективен жизнен стил - с ориентация към реални постижения и значими резултати в работата и живота си, личностно развитие, емпатична подкрепа към близките и нуждаещите се, както и екипност. Отличава с ниско ниво на емоционално прегаряне и отлично психоемоционално, поведенческо и психосоциално здраве и развитие.
Втората подгрупа е на агресивно-самозащитните - 33% от негласувалите. Те се отличават с тенденции към перфекционизъм, състезателност, властохолизъм и компулсивна свръхкритичност. При нея са налице завишени показатели за емоционално прегаряне, която включва хронична раздразнителност, емоционално изтощение и цинизъм.
Третата подгрупа са пасивно самозащитните - 42% от изследваните. При тях се наблюдава например тревожно-депресивна ориентация, избягване чрез себеотчуждение или социална изолация. За тях са характерни високи нива на емоционалното прегаряне - деперсонализация и хронична безпомощност, влошен психичноздравен статус.
- Да. 1/4 от хората, които не са гласували и петте пъти, са изключително ефективни зрели хора с реални постижения и стил на живот, който е ориентиран към развитие в личен и професионален план. Това са хора със социални умения и организационни качества. Това е елитът на обществото ни, който е представен в тази група с 1/4 от хората, които не намират на политическата сцена представители, които да подкрепят. Те имат много добра представа за политическия живот у нас. Цялото ни изследване показва, че е неправомерно негласуващите да се наричат изморени или апатични, както се забелязва, че се прави. Това не е вярно, и то отдавна. Този модел на изследване е основан на методи, които сме адаптирали от американците, където също се тревожат от тенденциите на нямото мнозинство. Самият термин е американска аналитична парадигма. В самите подгрупи има още различия.
Например при активните хора има едни, които са ориентирани изключително към личен и професионален успех и към постигане на резултати. Те не виждат в политическия ни живот точно тази ориентация на партията - да гони обществено полезни резултати, а не власт сама по себе си или борба с останалите. Това ги отблъсква.
- А какво можем да кажем за най-голямата група от негласуващите - онези 42% пасивно-защитните?
- Какво ги отличава от групата на агресивно-самозащитните?
- Агресивно-самозащитните много приличат по профил на онези, отишли до урните, за да пуснат глас “Не подкрепям никого”. Пусналите този глас са гневни и са отишли да го кажат, за да сигнализират на системата, че не е приемливо това, което става в момента. Другите обаче не са си направили това усилие, но психологически профилът им е сходен. При тях има подгрупи, една от които е негативистите - онези, според които “всички са маскари и ужасни”, те са свръхкритични и гневни. Там попадат и перфекционистите, които без да са свръхагресивни, казват: “Тези хора не ме представляват, защото аз имам по-високи очаквания от това, което казват”. Има и такива, които са активни в политическия живот, но не ходят да гласуват, защото партията им е неизбираема. Има и такива, които са гневни за какво ли не.
Трябва да имаме предвид, че хронично негласуващите хора са фрагментирани. Те не са нито организирани, нито имат алтернативни идеи. По-скоро са плод и на фрагментацията, която политическото статукво създава, тъй като то не се старае да работи с тях системно. Такива резултати сме показвали на различни партийни централи, но не видях в предизборната кампания да са взели под внимание да мобилизират особено онази активна и зряла успешна група. Политическите водачи и техните консултанти имат голям проблем при таргетирането и мобилизирането на тези хора. Например активната група директно действа чрез бизнес или граждански асоциации, подкрепяйки каузи или решавайки конкретни проблеми.
Това е дефицит на политическата ни система - да се задоволяваш само с твърди електорати, които по един или друг начин не искат да обсъждат партийните програми, а просто подкрепят лица и имена на партии. И това, което се случва, е, че тези, които искат да обсъждат политики, да участват в диалога не само по време на кампанията, биват отблъснати от тази важна част на гражданското участие.
.jpg)
Коментирай