Режисьорът Младен АЛЕКСИЕВ с първа постановка в Плевен: Да направиш обикновеното странно, или сблъсък реалност - фикция в мокументален театър

Култура
17.01.2018 | 16:30 ч.

Младен Алексиев е завършил театрална режисура в Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) в класа на проф. Красимир Спасов. За първи път поставя в Плевен и това е спектакълът „Зън, зън злосторниците“, чиято премиера вече се състоя. Има над десет постановки, специализирал е в Щутгарт (Германия) и Амстердам (Холандия).
Най-новата си постановка той е конструирал с епизоди на живо и с видеоепизоди. Всякакви щури идеи са приложими според него при наличието на такъв професионален екип, какъвто е плевенският. Основният му интерес е насочен към смесване на реалност и фикция. Затова често прибягва към варианта да противопоставя документалното, реалното, с измисленото. Опознавайки за един определен период от време нашия град, Алексиев защитава своя интерес и поставя в съжителство реалния живот, действителността, документалното с измислицата. Той се нагърбва да противопостави измислицата с някаква форма на размисъл, на наблюдение, с живота, който ние водим. Плевен е въвлечен в историята на сцената по време на работата, казва режисьорът. Опознавайки града, той е убеден, че трябва да изгради представлението, спазвайки своя прийом да събира в едно и противопоставяйки действителност и измислица. В случая авторът дешифрира концепцията си с обяснението, че се стреми да дефамилиаризира спектакъла – т. е. много обикновеното, познатото, да го направиш за момент странно, да го отчуждиш, за да го видиш. Познатото не е обект на интерес, защото ти до болка го знаеш. Любовта към града, която аз развих, казва Алексиев, силно се надявам, че присъства в спектакъла...
-    Г-н Алексиев, постановката „Зън, зън злосторниците“ някакъв пъзел между театър и мултимедия ли е?
-    Може да се каже, че е такъв пъзел. Това е буквално. Тези изразни средства ми помагат да говоря за теми, които ме вълнуват. Не съм мотивиран от това спектакълът да е съвременен, но тъй като ме вълнуват актуалните теми, присъствието на медията ги въвежда много пряко. Една от основните теми, която присъства в този спектакъл, е темата за войната и защо хората се държат помежду си по някакъв начин. Към тази можем да добавим и микротеми като тази за чуждите, чуждите хора от другаде, как се отнасяме в семейството, към природата, към себе си, към тялото си. Самата пиеса е като малък каталог на тези въпроси, насечена, тя е като пъзел. В пиесата има дванайсет персонажа... А градът е използван като игрова площадка, като снимачна, като сцена...
-    Голяма ли е днес конкуренцията между авторите във вашата гилдия?
-    Аз живея живота си по периферията и извън гилдията. Моята траектория е като представител на независимата сцена, като самата тя е разнородна и необединена. По-скоро там намирам съобщност и принадлежност, отколкото в т. нар. гилдия, и затова толкова рядко работя в репертоарни или конвенционални театри – в държавни, в общински.
-    Ангажименти до края на годината?
-    Имам. Плътна е програмата ми до края на годината и това ми дава самочувствие. Предстои ми през ноември премиера в София. Готвя се за турне в няколко града у нас с друго представление, става дума за „Хистер“, чиято премиера бе през май миналата година.
-    Други изкушения освен театъра имали ли сте?
-    О, да! Ами писането. Аз никога не съм си представял, че ще стана режисьор, готвех се да бъда писател. Имам удоволствието да се занимавам с писане. Най-голямо е, когато си пиша сценариите за спектакъла. Не пиша пиеси, нито формата на пиеси ме вълнува. Работя с различни формати – дали аудиоформат, който прилича на радио; дали се заигравам с формата на дневник, разигравайки някакъв псевдодокументален жанр. Гледам през цялото време работата да ми е интересна. Сега смея да кажа, че правим представление, което е извън дори производствените навици на театъра, което усложнява нещата, но това е начин да си отправя предизвикателства – къде по-добре, къде по-зле.
-    Накъде върви днешният театър?
-    Има толкова много театрални практики, моди и т. н., че... Имаше преди време пик на документалния театър. Направленията самосиндикално се развиват...
-    Вие кой път избрахте?
-    Да правя театър, който ми се гледа. Избрах да правя псевдодокументален театър, мокументален театър - от английската дума. Защото ми харесва да играя със сблъсъка между реално и фикция, между измислено и уловеното от пряката действителност. За мен това е интересно, как то повлиява естетиката и води до определени избори. Това е форма на изказ. Артистичното ми изследване е част от един десетгодишен проект, каквато е и сегашният спектакъл. Да събереш разнородни елементи и да получиш цялост. Проектът, който започнах през 2016 год., по същество е да изследвам темите, които ме вълнуват, да ги проверявам през различни формати в един период от десет години, който ще приключи през 2025 год. Следващият ми проект е работа с музиканти, а темата е масовото изтребление на животинските видове.
-    Какво преследвате?
-    Искам да се науча да преработвам това, което на пръв поглед е плашещо, смущаващо и травматично, в разбиране и в увереност. За да стигнем до извода - каквото и ще да става, продължаваме!
-    Смятате ли, че ще бъдете разбран?
-    Не. Но смятам, че това, което правим, е разбираемо. Мисля, че след време ще бъда разбран. По-скоро е време на узряване и усвояване, на насищане на намерение и труд, насищане на срещи с публиката. Не мисля да превъзпитавам публиката, нито да я ограмотявам. Всеки спектакъл говори на различни хора – едни спектакли са за масовия вкус, други са за друга публика... Обичам да ми е интересно. Това е моята мотивация. И за това моите избори не са винаги понятни или конвенционални. Водя се от това, че трябва да бъда максимално честен към това, което правя. Стремя се да бъде максимално близо до това, което имам да кажа, и което смятам, че е правилно.
Димитър СТОЙКОВ

 

 
Печатни издания

  

 

  

 

 

 

     

 

 

Най-четени

Виц на деня

АРХИВ | изберете две дати

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник БРЯГ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.