Реквием за стария артист: 100 години от рождението на актьора Андрей Медникаров

Култура
06.12.2021 | 17:58 ч.

На 10 декември тази година се навършват 100 години от рождението на един актьор, който  от 1958 г. до 1981 г. -  23 години - неотменно е бил в състава на Русенския драматичен театър.

Като осанка и като маниер на поведение той носеше нещо възрожденско, нещо от аристократичния  маниер на някогашните стари артисти. Особено когато годините му вече натежаха с бялата си брада, с достолепния си бавен вървеж той напомняше визията на стар мъдрец и светец, който е дошъл сред нас. И ние се отнасяхме към него с респект и благоволение. Няма да забравя как последните години, преди смъртта си през 2016 г.,  го виждах със съпругата му - поетесата Дора Янева – Медникарова, да се разхождат из русенските улици – тя гальовно подкрепяща го, а той бавно, достолепно вървеше с нея. Той доживя до  достолепните 95 години и така се нареди до български актьори, достигнали предела на дълъг живот – Стоянка Мутафова и  Елена Стефанова.

Андрей Медникаров през 1944 г. завършва „право“ в Софийския университет, малко време практикува като адвокат в родния си град Велико Търново,  и от 1946 г. изцяло се посвещава на актьорската професия. През 1952 г. постъпва в Бургаския театър и утвърждава своя талант в един знаменателен период за този театър. Там получава и званието „артист“ по чл.9 от Указа на театрите. И от 1958 г. постъпва в  трупата на Русенския театър.

Той не беше непременно изпълнител на централни роли, но винаги в това редуване на по-големи и по-малки роли, той ги изпълняваше с еднаква отдаденост, сърцатост и майсторство. Забележителни роли в неговата творческа биография са Мармеладов от „Престъпление и наказание“ на Ф.Достоевски, Господинов от „Професия за ангели“ от Др.Асенов, Виктор Чремлени от „Игра на котки“  от И.Йоркени, Нотариуса от „Волпоне“ на Б.Джонсън, Съдията от „Щастливецът иде“ на Р.Божанов, Сарафов от „Есента един следовател“ на Г.Данаилов и др. Последната роля, която изигра на русенска сцена, и то на 86 години, бе Джордж Толбот в спектакъла „Мария Стюарт“ през 2007 г. Ако трябва да обобщя какво обединяваше като мисъл и тоналност неговите образи, бих казал – любовта към човека. Във всеки персонаж актьорът търсеше да изрази човешки-съкровеното, да изрази ранимостта на своя герой от грозното и неетичното в живота. Героите му носеха мекотата на мислещия и деликатно емоционален човек, Така той пренасяше своята душевност в живота и на сцената.

Андрей Медникаров беше ярък изпълнител на художествено слово.  Той направи много рецитали по творби на български автори. Особено  силно и въздействащо беше изпълнението му на „Житие и страдания грешного Софрония“ на Софроний Врачански, представено в края на 80-те години. Удивен бях от факта, че целия текст той произнасяше на старобългарски. А как се учи наизуст такъв текст!

 Любовта към художественото слово го накара след пенсионирането си от театъра през 1981 г., да намери творчески пристан като художествен ръководител на театрален състав към читалище „Васил Левски“- Русе. Заедно със своя помощник– Тодор Кръстев – те направиха много спектакли – по пиеси или спектакли-рецитали. И за тях получиха много награди на фестивали на любителския театър.

Запознанството ми с Андрей Медникаров датира от 1967 г., когато като войник в Русе във Военна болница - Школа за санитарни инструктори, аз бях един от участниците  в ръководения от него състав за художествено слово. Така че актьорът Андрей Медникаров смятам за един от моите първи учители, които ми откриха  силата и магията  на театралното изкуство. След това съдбата повели да бъдем колеги дълги години в трупата на театъра.

Колегите му гальовно го наричаха „брат Андрей“, а аз още по-свойски се обръщах към него с „бачо Андрей“. В тези обръщения всички от Русенския театър изразявахме уважението и почитта си към един актьор, който внасяше в атмосферата на театъра сладкия дъх на добрата традиция, на онзи някогашен театър, в който е имало много романтика и свещена всеодайност.                                                                                

Крум ГЕРГИЦОВ

   

 

 

 
Печатни издания

  

 

  

 

 

 

     

 

 

Най-четени

Виц на деня

АРХИВ | изберете две дати

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник БРЯГ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.