Рена Стефанова: Трябва да направим така, че децата ни да избират Русе

Завършила е Руската гимназия в Русе и право в Софийския университет. Адвокат, народен представител в 47 и 48-то Народно събрание.

Има двама сина и две внучета.

Рена Стефанова е родена на 1 януари 1966 г. в Ново село, Русенско. На настоящите местни избори ще се кандидатира за кмет на Русе от коалиция „Продължаваме промяната“– „Демократична България”, подкрепена от местната организация на „Зелено движение в Русе”. Рена Стефанова ще бъде водач и на листата от общински съветници.

- Един известен в близкото минало политик беше казал: „Русе никога няма да приеме жена за кмет“. Съвсем наскоро след това обаче историята го опроверга – Русе си избра жена за кмет и при това тя остана в историята като един от запомнящите се градоначалници не само за русенци, но и в национален мащаб. Вие, госпожо Стефанова, какво мислите по този въпрос от днешна гледна точка?

- Разбира се, че този отговорен пост не трябва да се определя  по полов признак. Просто човек трябва да има качества за тази работа, която е  много сериозна и отговорна. Макар че, мисля си, може би в състоянието, в което е градът ни  в момента, той има нужда точно от една женска ръка, която да го подреди и да го обгрижи. Смея да твърдя, че жените умеят това по-добре от мъжете. Това е заложено в природата ни.  Ние можем да бъдем изключително подредени и с ясна визия за нещата, да създадем уюта на гнездото в дома си, респективно това да го пренесем в рамките на града, така че всички да се чувстват добре в него.

- Как се озовахте в политиката?

-  Винаги съм била човек с гражданска позиция, макар и да не съм я изразявала гласно, като други правят. Как се озовах в политиката? Озовах се по покана на господин Николай Събев и това се случи през 2021 година, когато се сформира движението ”Продължаваме промяната”. Думите на господин Събев  буквално бяха: ”Адвокате, помагай! Имаме нужда от хора, които знаят как да работят, така че да се случи промяната, която всички искаме”. Мислих една нощ. Претеглих нещата и си казах – кога, ако не сега и кой, ако не аз? Защото винаги съм го искала, но не съм намирала начина да го направя. Това стечение на обстоятелствата всъщност съвпадна и с личния момент - имах достатъчно време да отделя за общественополедни каузи. Така се озовах в политиката -  както се казва, с бурен старт.  

- Не Ви ли смути оттеглянето на Николай Събев? Имаше ли колебание да продължите с политиката, защото все пак Вие бяхте един екип с него...

- Не, не ме смути. Сега ще Ви обясня защо. Винаги сме били екип с господин Събев, като патньори, които работят заедно в една посока. Още в началото си казахме, че ще помагаме, докато нашата помощ е поискана и докато виждаме смисъл в това. Г-н Събев като министър на транспорта направи изключително много, той смени стила на управление в това министерство и смятам, че това, което той можеше да  даде като експертност, го направи. Аз, като юрист, мога да работя повече в тази сфера, защото аз работех и продължавам да работя в комисии, в които има нужда от юристи с опит. Русенската община също е добре да бъде управлявана от юрист, защото юристите знаем как и познаваме закона.

- И сегашният кмет е юрист…

- Да, разбира е. Просто смятам, че имам повече опит.

- Но обяснението на Николай Събев да се оттегли от политиката прозвуча като разочарование...

- Това от една страна. От друга страна живи хора сме, така че всеки от нас има своите лични битки, лични възприятия. Господин Събев никога не е крил позицията си, което трябва да бъде уважено…

- Споменахте, че поканата да се включите в политиката е съвпаднала с факта, че имате свободно време за обществени дела. Откъде това свободно време? Разкажете нещо за личния си живот.

- Ами всъщност родих си децата достатъчно навреме. Имам двама сина, които вече са много големи… Филип на 15 септември навърши 32. Имам две прекрасни внучета от него – един Калоян на почти пет и една Ирена на 6 месеца. И малкият ми син Едуард вече е на 25. Той все още е сам, но пък е самостоятелен, работи, грижи се за себе  си. Т.е. аз вече нямам ангажимент към децата си.

- С какво се занимават те, накъде поеха, към правото ли?

- Не, не. Малкият ми син всъщност започна с правото, но в трети курс прецени, че това не е неговото нещо. В момента работи и има намерение да се занимава с логистични науки. Аз никога не съм се налагала на децата си, затова уважавам избора му. А големият ми син е строителен инженер, заедно със съпругата си имат малка фирма...

- В Русе ли живеят?

- Не.  И това е един от мотивите ми да се кандидатирам за кмет на Русе. Защото до преди две години те живееха в София, дори си бяха купили апартамент там. Но когато първото им дете порасна и дойде ред да го запишат за детска градина, се оказа, че няма места. Няма и в частните, просто няма! Седнаха, мислиха и казаха: местим се. Обсъждаха две възможности – Русе или Пловдив. И за съжаление избраха Пловдив – не заради работата си, тя е такава, че могат да я работят отвсякъде. Но в Пловдив те се чувстват прекрасно, градът е прекрасен, жив, с много културни събития, с много възможости. Тогава си казах: трябва да направим така, че децата ни да избират Русе. Това е моята личната кауза!

Иначе в личен план... отдавна съм разведена и това не ми пречи в нищо. Мисля, че трябва да сме честни към хората – дали си в брак или във връзка…, ако ти не се чувстваш пълноценен, това със сигурност се отразява на децата от брака, отразява се на всички. Смятам, че е честно, когато нещата не вървят, да си вземем довиждане и да останем нормални хора, които да общуват, да си гледаме заедно децата, доколкото това е възможно и така… По-добре сам, отколкото в лоша връзка.  И в този смисъл бих успокоила русенци -  справям се прекрасно самичка, нямам нужда от някого, който да ме подкрепя в онзи смисъл с мъжкото рамо, което да стои до мен. Има много хора, които ме подкрепят и на които аз мога да разчитам, и за мен това е по-ценно...

- Кой е измислил името Ви - Рена?

- Историята е много интересна. Кръстена съм на двете си баби. Едната ми баба по майчина линия  се казваше Рада. Беше родом от Червена вода - изключително интелигентна, блага жена, която всъщност ме възпита. Тя имаше тежко заболяване, което й пречеше да бъде много мобилна. Затова пък много ми говореше. Разказваше ми историята на рода и какво ли не. Тя наистина ме изгради от ранна възраст като характер, създаде ми усещането, че винаги около мен трябва да е подредено. Казваше ми: и със затворени очи трябва да знаеш кое къде е и да можеш да го намериш.

Другата ми баба по бащина линия се казваше Христана. Тя е родом от Тетово, но се омъжила в Юделник и там  живееше. Избрали за мой имен ден Рождество Христово и ето така  от Рада и Христана се  получило Рена. Майка ми сама го харесала, защото баща ми по това време е бил войник в Кърджали. Аз съм родена на 1 януари 1966 г , било е една жестока зима. Само в съседното Ново село имало акушерка по това време, затова съм се родила там. Иначе до 7 клас съм живяла и учила в Червена вода.

След 7 клас избрах Руската гимназия, където попаднах на много хубави учители, които ми дадоха много знания и голяма широта на възприятията към света. Дойдох в големия град много малка, живях на квартира, което си беше школа. Завърших гимназията със златен медал. Много лесно ми се получаваха нещата, затова реших, че водата е до колене. Първата година изобщо  не се готвих за университета и не ме приеха.

- То си е било трус – златен медал, пък неприета...

- Истински трус! Обаче ми остана страхотен урок, който за цял живот ми е като обеца на ухото. Тогава трябваше да се работи 8 месеца, за да кандидатстваш отново. Така се озовах като нередовен учител в село Острица - на квартира в една къщичка със счупена порта... Тогава седнах, готвих се и следващата година влязох в университета Право. И беше много хубаво! Имах прекрасни преподаватели и прекрасни колеги. Имах късмета да попадна в една гупа с Кристиян Таков, с когото бяхме състуденти и приятели. Просто случвам в този живот на хора, покрай които да се изграждам и това е много ценно...

- Имате ли вече определена визия за бъдещето на Русе или ще се ръководите повече от това, което животът Ви поднесе?

- О, това е може би най-неправилният подход – да работиш според каквото  днес ти е сервирала съдбата. Разбира се, че имам визия и тя не е лично моя, тя е на цял екип от специалисти визионери, който и в момента работи, за да можем да представим на русенци програмата си такава, каквато я виждаме. Всъщност, за мен най-грубата грешка е да влезеш  в ролята на кмет или на друг управляващ без ясна програма, без ясна визия, без яснота къде си, какво се случва на мястото, където влизаш.  И съответно да разчиташ на това, че тя, машината, си работи сама по себе си.Трябва да има системен подход във всяка работа, аз винаги съм работила така. И сега, в случай че русенци гласуват доверие на нашия екип, ще работим точно по този начин.

- Какви са основните Ви приоритети?

- Основните приоритети на нашия екип са пет, като разбира се всеки от тях има много отделни елементи, които следва да бъдат разработени. Но считаме че основният приоритет на Русе в момента е чистотата:  чистотата на улиците, чистота от смет, от прах, от замърсявания във въздуха. Това може да започне да се случва сравнително бързо и просто. Защото, според мен, до голяма степен състоянието на града ни в момента е такова, защото липсва контрол върху отделните елементи, така че улиците да бъдат чисти… Отчитам факта, че в момента текат ремонтите по водния цикъл, които със сигурност  създават неудобства. Но въпреки това смятам , че това можеше да се случва по един по-подреден и организиран начин, така че да не се чудим всяка сутрин ще можем ли да излезем от паркинга пред блока на улицата или тя ще е затворена. Аз лично изпадах в такава ситуация няколко пъти тази година. Та чистота е нещото, което изключително бързо и лесно може да бъде решено -  не генерално, разбира се, но да усетим, че нещо се прави в тоя град.

Когато  говоря за чистота, я разбирам във всеки един смисъл: чистота в отношенията между отделните субекти в града, гражданите, Общината и всички други институции. Чистота при вземане на решенията,  чистота от корупционни практики. И това също ще бъде основен приоритет на нашата работа, за да сме спокойни, че когато бъде внесено предложение за решение в Общинския съвет, ще са спазени всички срокове, ще е разгледано от ресорните комисии спокойно и след задълбочено запознаване с материята. Че ще има време за обществено обсъждане, ако темата е такава, че изисква обществото да се каже мнението, и едва тогава Общинският съвет ще си каже тежката дума.

- Понеже говорите за чистота в прекия и в преносния смисъл на думата, ще прерасне ли тази чистота в кадрово  прочистване, чистка, както се казва?

- Думата чистка не я харесвам... Няма нищо по-естествено от това кметът, който и да е той, да дойде с екипа си. Аз също имам екип, с който смятам да започна да работя. Говоря за висшия мениджърски персонал, който трябва да задава посоките, да знае как да свърши работата и да  увлече останалите. Но чистка в смисъла на общото говорене, такава не бих си позволила. И в момента в Общината се работи и има текущи договори - естествено, че нещата трябва да се движат в тая посока. В тоя смисъл намирам за нормално назначението на други лица на възлови позиции в общината –  говорим за зам.-кметове, евентуално за ръководители на ресори, там, където сегашните видимо не се справят, защото има такива.

Автор: Маргарита Трифонова