Режисьорът Аделаида Якимова: Маската е прикритието, с което и днес човек влиза от образ в образ

Култура
03.03.2021 | 12:02 ч.

Известната оперна режисьорка Аделаида Якимова – Фурнаджиева е  творец с разностранни интереси. Учи пиано, пеене и дирижиране в музикалното училище, дипломира се с „оперно пеене“ в  Консерваторията при проф. Мати Пинкас през1980 г. Работи 3 години в Софийска опера. От 1983 г. е в трупата на  Държавна опера Русе като  артист-солист,  после е асистент–режисьор и артистичен секретар. През 2003 г.  завършва музикално-сценична режисура при проф. Павел Герджиков  в Музикалната академия. В репертоара си на певица има  десетки мецосопранови роли като Азучена (Трубадур), Амнерис (Аида), Сантуца (Селска чест), Изабела ( Италианката в Париж) и   др. С първата си режисьорска работа на операта „Нос“ от Шстакович“ постановъчният екип е удостоен с „Кристална лира“ на СМТД. Била е режисьор както на мащабни оперни постановки като „Набуко“, „Макбет“, „Турандот“, „Тоска“, различни оперети, така и на бутикови  като „Човешкият глас“, „ Кармина Бурана“, „Бастиен и Бастиена и техният сън в лятна нощ”. Автор е  на книгата „Психо-физическа подготовка на актьора за работа. Алтернативни принципи и техники”, която е и докторската й дисертация. Водила  е авторско предаване в частното радио „Темпо, преподавала актьорско майсторство три години в МА – София и оперна драматургия в  НУИ – Русе. Аделаида е  вокален педагог и инструктор по йога. Подготвя   втората си книга - „Тайното познание и Музиката на сферите”.

Има двама сина близнаци и четирима внуци. Родена е на 1 януари, а единицата и носи импулс за творчество, изобретателност, градивна амбиция, воля за победа, оригинални идеи. Заложено й е  да е лидер,  революционер, новатор.

                               

Срещам се с Аделаида Якимова в репетиционната зала. Поводът е новата й постановка на едноактната опера „Слугинята господарка“. Една малка бутикова опера, в стил барок, много подходяща за условията, в които работи оперния ни театър. Разговаряме за символиката и метаморфозите, които Аделаида внася в режисьорския си прочит, за евтиното флиртуване с публиката. Говорим и за връзката между комедия дел арте и чумата, погледнати през призмата на днешната напаст  наречена Ковид-19  и изцелението чрез духа.

 

- Г-жо Якимова това е поредната Ви оперна постановка, която режисирате. Защо избрахте точно „Слугинята  господарка“?

-  Защото ме провокира и дава възможност да изляза от т.н. „статичен театър“. Всяко изкуство се развива във времето. А времето на „Слугинята господарка“ е 18 век. И за да успеем да видим едно събитие в неговата цялост, ни трябва дистанция, разкриваща достатъчно широка перспектива. Занимаваше ме въпросът „Как е възможно да придобием хем дистанцията, хем възможността за смислов, стилен прочит на произведение от тази епоха, което да звучи интересно, логично и актуално?“

- За пръв път в Русе през 1982 г. е поставена операта на Перголези от имена като Константин Димчев и Петър Крондев, филмирана е от БНТ, получава и наградата  „Златната антена“. С какво ще се различава Вашият режисьорски прочит от предходните постановки?

- Аз съм с много сериозен респект  към тези двама режисьори. Тяхната постановка беше решена в класическия вариант на операта. Генерално се различава моят прочит, защото аз го решавам в стила на комедия дел арте. В спектакъла смесвам естетиките на 16 в. и 18 в.  като не са забравени и някои елементи от съвременния привкус на обществените нагласи.

Премиерата на Перголези е през 1733 г. Тогава комедия дел арте е във вихъра си в цяла Италия. Дел арте е комедия на маските. Всичко при нас е решено с определен стил на маската. Самата сценография е точно като в уличен театър. И не на последно място, тази пандемия, която ни  накара да  осъзнаем, че чрез вируса се очиства колективно огромен абсцес. Абсцес, колкото морален, толкова и социален. Когато Перголези пише операта, той самият преживява няколко трагедии - умира баща му, има едно огромно земетресение и малко преди това е чумата. Всъщност връзката на стила на commedia dell’arte и чумата са една метафора на ограничението, на което е подложена и в момента цяла Европа заради вируса. Болестта, която поразява целия организъм се освобождава на изблици чрез духа.

- Заявката Ви е операта да е екстатична при статична режисура. Екстатиката има своите форми - физическа, енергийна, умствена и духовна. Къде търсите противопоставянето със статичната режисура и къде хармонията на формите?

- Винаги съм била привърженик на т.н. екстатичен театър - т.е. извън статиката. Правила съм опери - да речем за Румъния или в „Макбет“ - много раздвижени. Така беше и в „Набуко“ и в някои оперети.  Много съм горда и с „Нос“ на Шостакович, който направихме и взехме „Кристална лира“. Винаги се стремя да съм извън статичното. В театъра има действие, контра действие (т.е. тълкуваме видимото действие) и има образ. Тези три неща са важни.  Ако един от тези компоненти липсва, това може да е литература, но не и театър. И той не се свързва само с диалога. Все пак говорим за оперен театър. В старата оперна режисура докато един певец пее, той прави нещо. В момента, в който спре да пее, спира и да действа. Нещо, което за мен е пълно безумие, тъй като има музикална драматургия, а тя усложнява нещата.

Хората, които смятат, че операта е изкуство, в което само се пее, а не се играе, пропускат оперната реформа на Глук. Още през 1762 г. излиза с манифест и казва „Край на костюмирания концерт!“. Той реформира генерално операта, вкарва хоровите моменти, вкарва смисъла на текста, по който се играе, прави го оперен театър. Малко след това се появява Моцарт, който прави най-съвършения оперен театър.

- Не се ли изкушавате от „съвременен прочит“? Робувате ли на модните течения и атрактивни решения на база външен ефект и търсене само на комерсиалното?

- Не мога да си позволя осъвременяване. В театъра мога да поставям както си искам, защото там времето е по-разтегливо. В операта има музика и всичко се развива във времето, докато тя тече. Осъвременяването идва от промяната на вкуса на публиката и естетиката, но в никакъв случай не мога да си позволя такова осъвременяване, което не се съдържа в музиката, в музикалната драматургия. В гениалната музика, каквато е написал Перголези едва на 23 години, има толкова много действия. До този момент аз никъде не съм видяла тази музика да е прочетена по този начин, всичко е прочетено класически. Нищо общо с това нямаме в нашата постановка.

 Осъвременяването е заигравка с ниския вкус на зрителя заради комерсията. Операта е всичко друго, но не е комерсиална в лошия смисъл. Може да стане печелившо, комерсиално, ако се прави от майстори, които могат да изведат страната и държавата. Дори и да правят културен туризъм. Но ако има качество! Иначе започва да заприличва на оперен фолк, а това не ми харесва. Никога не съм си позволила да действам по този начин. Аз винаги се готвя изключително много, чета за епохата, гледам картини от епохата. Това е живо изкуство, но то е синкретично и включва почти всички изкуства. Към него не може да се подхожда с елементаризъм и евтино да ме харесват. Тогава изкуството не си върши работата.

- Има ли нови драматургични линии и ситуации, нови действащи лица?

- Да, това е линията на Веспоне, която до този момент не е разглеждана по този начин. Аз пак стъпвам на комедия дел арте, в която има типични персонажи като Бригела и Арлекин. Всеки се отличава с характера и маската, с облеклото и диалекта си. Аз правя точно такъв персонаж, каквито са в „дел арте“. Обикновено в други постановки този ням герой го правят на идиот или на някакво присъствие само. В моята трактовка правя тройка от главни герои, дори давам на Веспоне и пеене. Разглеждам го като първообраз на Фигаро.  Търсила съм и символиката. Веспоне  означава  оса, но от тези търтеи, които нищо не правят, а живеят на гърба на някого. Серпина, означава змия, змиорка. Ето - правим едни такива връзки, разчитайки етимологията на думите, разчитайки знаците на комедия дел арте. Самата комедия се  появява в следствие на  карнавала през 11-13 век. А карнавалът се е случвал точно по това време, когато ще е нашата премиера. Карневале буквално значи „Довиждане месо“. Подобно на нашия празник „Заговезни“ и началото на Великденските пости. Това е периодът на Пролетните малки мистерии, от които произлиза театъра въобще като театър. С една дума - доста сме помислили за епохата, в която се развива действието, за символиката. значимото, дълбочината.  Евтиното флиртуване с публиката е много елементарно за мен.

- Коя е голямата  тема, акцентът  в постановката! 

- Маската. Тя е главната тема. Тя е най-сериозното прикритие, в което човек може да влиза от образ в образ. Затова в комедия „дел арте“, както и в театър „Но“ винаги едни и същи хора играят една и съща маска и я играят цял живот, за да влизат все по-надълбоко в ролята. Това е театър на импровизацията. Там се пише една  канава, това което сега прави Теди Москов с този „Шексипирин“, който нашумя, Той е един от любимите ми режисьори. Москов тълкува всичко на базата на импровизацията. Аз мисля, че това е една много сериозна ниша в развитието на този вид изкуство и ме предизвиква много  сериозно да се готвя. А от друга страна публиката да не дреме, а да дойде подготвена и  ще разбере точно толкова, колкото е стигнала в развитието си като интелект. Ето, ние в постановката имаме едни заигравки с Давид, с Венера Милоска и други, така че зрителят може да се сети и да направи алюзия или да мине и замине, и само да му е смешно. Всеки стига до там, докъдето той се е подготвил. Публиката трябва да се уважава и да не се опростява, да не й се принизява вкуса. Трябва да дърпа човека нагоре и да го кара да мисли.

- Разбирам, че традициите и изразните средства на операта буфа и комедия дел арте са в основата на Вашия прочит, но чрез новите линии, импровизации,  съвременен привкус  правите ли „Слугинята господарка“ по-забавна, по-танцувална - нещо като шоу, като мюзикъл?

- Не, до мюзикъла няма как да бъде по-близко, защото  тук цялата опера е построена на един речитатив. Нарича се  „секо“,  което значи сух и е много близко до диалога в театъра, но на скеча, в който хвърляш постоянно реплики.  Принципно, самата музикалната драматургия няма как да  пипа. Само трябва да се чете и да се прочете грамотно или  по-малко грамотно - т.е да чуеш някакъв тон и да го напълниш с действие. Това е първата комична опера Тя е по-скоро две интермеци, изпълнявани между две действия на опера-серия. Знаем, че Джовани Перголези пише в стила, който тогава    проповядва Алесандро Скарлати - опера-серия.  Ариите са триделни със стакато и със сухия речетатив. От това няма как да избягаш - това е музика. А как ти ще я прочетеш, в какъв стил -  това вече те прави съавтор.

- Прави  впечатление афинитетът Ви към малките форми. Наред с мащабните опери, в режисьорския Ви репертоар са „Човешкият глас“ - моноопера, „Кармина Бурана“ - миниатюри, „Бастиен и Бастиена“ - едноактна... Сега готвите „Слугинята... - също едноактна. Афинитет имате и към комедийното.

- Това ми е интересно. Аз бягам от традиционния прочит. Дори и в опери с големи, мащабни музикални планове аз винаги се опитвам да сложа някакси  моето, моята естетика. Не обичам претрупана сцена, което фактически  е по-лесно. Отвличаш вниманието и  тогава не забелязваш, че режисурата може и да е слаба. В „Слугинята господарка“ например в голяма степен ние  залагаме и на  мимската игра. Нещо, което в операта не се прави. Това го правят мимовете и  актьорите в „дел арте“. Нашите актьори  трябваше малко по-сериозно да се занимават с това. Защото е най-лесно чашата да е чаша. По-трудно е да отиграеш това действие, провокира и въображение. Аз предпочитам линията на минимализма  на  Гротовски, също и биомеханиката на Мейерхолд. В неговия стил направихме „Нос“. Много съм горда с тази опера. Но искам да кажа, че  метаморфозите  на всяко нещо мен ме  занимават, защото това вече е творчество.

- Кажете нещо за костюмите и сценографията?

- Костюмите сама си направих, ходих, рових. Ще видите някакви абсурдни костюми от типа на пачка с опашка на фрак, което може да значи много неща. Защото диригентът е този, който води цялото действие, а балерината е една фръцла. Гримът ще бъде като маска.  Другото предизвикателство е, че на сцената артистите сами сменят декорацията. Тъй като няма хор, няма претрупана сцена, залагаме на абсолютното актьорско умение, което си е  яко предизвикателство. Постановката я правим с никакви пари. Възможностите на сцената в Дома на културата (зала Филхармония) са много бедни и това съвсем ни изправя на нокти. Опитвам се от дефекта да стане ефект.

- Как се справят артистите, балетът, диригентът?

- За младите актьори и диригента това е първа среща с бароковата музика и им беше безкрайно интересно, но и трудно.

С маестра Вилиана Вълчева се срещнахме преди няколко години в „Тоска“, но тогава тя беше гост и имахме една-две  репетиция.  Сега вече правим заедно цяла нова постановка и съм много доволна. Интересна, експресивна, дори пее като дирижира...

Пламен Бейков е в ролята на Умберто и играе превъзходно. Благодарна съм му, защото той едновременно с това  поставя и „Сватбата на Фигаро“.  Чудех се как ще успее?  Този човек е неуморен. Много е изпълнителен, с опит в бароковото пеене. Вкарвам го в нетипични за него действия,  имаше известна съпротива, но мисля, че ще му стане много добра роля.

Мария Анастасова, една много млада певица, играе Серпина. Това е третата й оперна роля.  Тя е с много заложби и като актьор, и като сценограф. В  тази постановка прави своя сценографски дебют.

Стилян Цветков в ролята на Веспоне се справя фантастично. Интересно е, че неговият персонаж е по-близък до умния и експанзивен Бригела, отколкото до мързеливия и глупав Арлекино.

Весела Василева, хореографът, много добре ме разбра какво искам и свърши много, но трябва още неща да насложим в танците.  Тримата от балета са Михайл Дамянов,  Малина Арнаудова и Христо Добрев. Те всъщност са миманса, огледалния образ на основните действащи лица.

 

- Всичко, което разказахте за предстоящата премиера звучи много интригуващо, забавно, провокиращо и неочаквано. Желая на Вас и целия творчески екип успех!

Пламенка АНГЕЛОВА

 

 

 

 

 
Печатни издания

  

 

   

 

     

 

 

Най-четени

Виц на деня

АРХИВ | изберете две дати

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник БРЯГ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.