Група STRONG се състои от петима изпълнители с дългогодишен професионален опит, които силно обичат музиката, силно се раздават на публиката и силно поддържат рок енергията в града ни. Какво ги събира и обединява през годините, споделя Венцислав Николов – китарист в бандата.
- Г-н Николов, кога създадохте групата?
- През 2016 г. се събрахме за първи път. С Иван Божанов - бас китарист, си говорихме веднъж и решихме да съберем група. Две години свирихме заедно, но нашият клавирист отиде да учи в Шумен и при нас дойде нов член – Любомир Ганчев. В настоящия състав сме от 2018 г. Атанас Ангелов е певецът на групата, аз съм соло китара, Любомир Ганчев също е соло китара, бас китарист е Иван Божанов и ударни инструменти – Иван Николаев.
- Как се появи името STRONG?
- Някой от групата го предложи, ако не се лъжа – Иван Николаев. Останалите се съгласихме и го приехме. Един комичен случай по този повод – имаме участие на Градския басейн. Наско ни представя „Група STRONG“ и се обръща към мен, а ние тъкмо сме се качили и сме още в напрежение, преди да започнем, и ме пита: „Моцарт, какво означаваше точно STRONG”. Аз съм се навел и си оправям педалите, правя нещо и не се замислям, а и в първия момент и на мен ми изчезна от съзнанието и му отговарям бързо: „Абе, голяма работа!“, обаче това се чува на микрофона и публиката веднага избухна в смях.
- Със сигурност имате много забавни моменти заедно.
- Това е хубаво в музикантските среди, защото повечето музиканти са малко по-широкоскроени. Ненапразно навремето във всички кралски дворове задължително са учили младото поколение да свири на клавесин, после вече и на пиано, не за да ги правят музиканти. А защото музиката развива мисловна дейност, сетива, много неща.
- Откога се занимавате с музика?
- По принцип всички сме свирили навремето по ресторантите или както на жаргон им казваме „по кръчмите“ и винаги се шегуваме, че сме кръчмарски музиканти. А всъщност всички сме професионалисти. Работили сме към Дирекция „Музика“. Имаше държавна атестационна комисия, която минаваше всяка година пролет и есен по окръжните градове и след изпит даваше категория, с която да имаш право да свириш по ресторантите, за което трябваше и да си нотно грамотен. Аз съм работил 11 години така. Това, между другото, е много полезно за един музикант, защото хем всеки месец си подновяваш репертоара, хем всяка вечер излизаш пред публика, получаваш рутина и свикваш със сцената. И другото, което е важно, в ресторант не се свири както на голям концерт – трябва да се свири по-тихо и всеки трябва да се съобразява с останалите в групата, за да се чуват всички, което създава динамика и звуков баланс в оркестъра. А когато една млада група започне да свири направо по сцени, без опит по заведения, всеки се усилва, гледа той да се чува повече и по този начин общото звучене на групата се губи. Даже миналата година, когато подгрявахме Б.Т.Р, те ни казаха: „Браво, личи си, че отдавна свирите заедно“. А ние им отговорихме: „Не свирим отдавна заедно, просто всички сме били кръчмарски музиканти“. Тогава те само поклатиха глава – „Ами то това е най-голямата школа“.
- Но в момента всички в групата сте с различна професионална реализация, какво Ви обединява?
- Естествено, обединява ни музиката. Това е. Oстанала ни е като някаква страст и хоби. По принцип репетираме събота и неделя следобед. И за 3-4 часа изключваме и забравяме всичко. Едно разпускане, удоволствие ни е. Донякъде бягаме от ежедневието и действителността. Това е магията на музиката. Благодарение на нея никога не ми е било скучно. Винаги покрай нея си намирам с какво да се занимавам.
- Каква музика правите?
- Правим кавъри. Наши приятели и колеги са ни казвали: „Вие искате да ги направите песните да звучат както оригинала. Нали правите кавър, направете си го по-лесно, по Ваш начин“. Да, но съм чувал и големи известни имена на групи, които правят някакъв кавър, но не им се получава и си казваш: „Развалиха песента!“. Заради това ние се стремим да го направим както си е оригиналът. Може да ни коства повече усилия, но пък след това изпитваме голямо удовлетворение.
- Изпълнявате и песни, които публиката обича, и ги изпълнявате така, както ги обича.
- Публиката иска да слуша това, което им харесва и да го чуят така, както те си го знаят.
- Как определяте стила си?
- Предпочитаме предимно хард рок, но имаме и песни в стил мелъди рок. Все пак нали трябва да държим на името STRONG. В началото свирихме само български парчета, но сега правим и английски кавъри на Deep Purple, White Snake, Bonfire и други.
- А какви са Вашите впечатления от съвременните изпълнители? „Звездеят“ ли се според Вас?
- Ами, сред по-младите има такива, които се звездеят, но по-утвърдените имена – не. Повечето са стъпили здраво на земята. Всичките, с които съм контактувал, са пичове, но то обикновено колкото музикантът е по-напред с нещата, толкова е по-земен. Това съм го забелязал в годините. А за съжаление, колкото по-малко са му възможностите, толкова по-голяма му е устата.
.jpg)
Коментирай