Съдия Елена Балджиева пред БРЯГНЮЗ: Българите се съдят най-често по семейни дела

Общество
16.04.2021 | 15:24 ч.

Елена Балджиева е съдия в Гражданско отделение в Русенския районен съд. Родена е на 14 февруари 1972 г. През 1990 г. завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ в Русе. През 1997 г. завършва висше образование специалност „Право“  в РУ “Ангел Кънчев“ в Русе. През 2002 г. защитава магистратура по икономика в СА”Д.Ценов”- Свищовски факултет. Има диплома и от специалност „Автоматика“ в РУ „Ангел Кънчев“.   През 2020 г. зачислява задочна докторантура в РУ “Ангел Кънчев“ на тема „Същност на икономическите права“ към Юридическия факултет. Била е кандидат за административен ръководител на Районния съд в Русе. Има един син.

- Г-жо Балджиева, тази година Денят на българската Конституция и юриста  на 16 април отново е по време на пандемия. Как работиха съдът и магистратите от началото на тази тежка година до професионалния Ви празник?

- С известно разочарование мога да споделя с Вас, че за втора поредна година посрещаме професионалния празник на юристите в условията на пандемия. Това дава отражение преди всичко в спецификата и броя на делата, които са разглеждани през изминалата една година. Броят на всички видове граждански дела е намалял. Най-чувствително е намалял броят на постъпилите заповедни производства, като той е най-малък за последните няколко години. Приблизително два пъти е намаляло постъплението на дела за трудови спорове. Броят на делата, образувани въз основа на облигационни искове, също е намалял, но е близък до средната стойност за последните години.

-  Отрази ли се ситуацията в Русе и на бракоразводните дела, както и тези за домашно насилие, както посочват статистиките в страната?

- Цялата епидемична ситуация рефлектира както на бракоразводните дела по исков ред и по взаимно съгласие, така и на делата относно домашно насилие. Следва да се има предвид обаче и устойчивата тенденция все повече двойки в страната да живеят и отглеждат децата си без сключен брак, поради което бракоразводните дела намаляват от години, за сметка на делата за упражняване на родителски права и издръжка. За сравнение мога да посоча, че през 2020 г. броят на брачните искове е бил 275, а през 2019 г. те са 348.  Броят на разводите по взаимно съгласие през миналата година е бил 184,  а през 2019 г. -  229.  

 По-малко са и делата за издръжка – 88 за миналата година и 112  през 2019 г.   Що се отнася до делата по Закона за защита от домашното насилие тенденцията на намаление също се запазва, а именно – през 2020 г. те са 88, а през 2019 г. са 102.

- Как магистратите и служителите в съда работиха в тези условия и има ли процеси, които биха могли да се подобрят, като се има предвид, че ситуацията е изцяло нова за всички хора и за всички професии?

-  Въпреки че много от магистратите и служителите в Районен съд -Русе са боледували от коронавирусна инфекция или са били карантинирани поради заболели в домакинството им и това е налагало тяхното отсъствие, колегите им са поемали и продължат да поемат допълнителното натоварване, за да не рефлектира това им отсъствие върху участниците в процеса - гражданите и юридическите лица.

- Преди да станете граждански съдия в Русенския районен съд, сте била следовател 7 години. Труден ли беше преходът от наказателното в гражданското право и кое бе причината да смените попрището?

- През периода 2005г.-2006 г. се осъществи съдебна реформа, при която част от следователите към Окръжна следствена служба -Русе преминаха към състава на Районна прокуратура – Русе и Районен съд – Русе. Лично аз бях една от тези, които преминаха към районния съд. Предвид специфичната организация на съда, ми се наложи, в качеството ми на съдия, да се профилирам в областта на гражданското право. От една страна това бе допълнително натоварване, но от друга обогати опита ми като юрист и магистрат. Гражданското право е неизчерпаема материя и дава възможност за профилиране в много области, поради което за мен беше реализирана възможност да разширя познанията си и да се усъвършенствам в нови области на правото.

-  Г-жо Балджиева, правото обаче не е единственото Ви висше образование. Кой е стимулът Ви да учите още и  още? Как успявате да съвместявате служебните, личните и учебните си ангажименти? Има ли рецепта за успеваемост, когато човек има амбицията да постига повече в професията и в личното си израстване?

- Завършила съм Математическа гимназия “Баба Тонка“ в Русе, в която приоритет са точните науки, и се насочих към техническа специалност в Русенския университет “Ангел Кънчев“, където се дипломирах като инженер. В процеса на съзряването си и придобиване на житейски опит, установих, че ме привлича тази страна на човешките отношения, която се регулира от обществените норми и се насочих към правото. Приключвайки юридическото си образование, видях връзката между обществените и икономическите норми и осъзнах, че за да се прилага правото, е необходимо да се познават и базисните икономически отношения. По време на работата ми като съдия, у мен се породи убеждението, че магистратът винаги трябва да повишава теоретичната си квалификация и да се самоусъвършенства. Всичко това ме мотивира да кандидатствам и да бъда зачислена като докторант към Русенския университет,  специалност “Право“. Въпреки професионалната ми ангажираност, винаги съм намирала време за семейството си и най-вече за сина ми, който за моя радост е студент в юридическия факултет на Русенския университет.  Тук е моментът да отбележа, че поднасям своите искрени благодарности на най-близките ми за тяхното разбиране, съдействие, търпение и подкрепа, които те ми засвидетелстват през цялото време и понастоящем.

-  За какво най-често се съди българинът и доколко познава правото и правата си?

- Най-често българинът ангажира съда със семейните си проблеми и облигационни спорове. От всички новообразувани искови производства през миналата година най-голям е броят на делата по Семейния кодекс (СК) от общия брой на новопостъпилите дела. Най-голям е броят на брачните искове, които са около половината от исковете по СК. На следващо място са делата, образувани по молби за развод по взаимно съгласие и делата за издръжка. Моите лични впечатления са, че българите се информират основно от социалните мрежи, а непряко от нормативните актове и практиката на съдилищата. Гражданите на България много добре познават правата си и се борят за тях, като ги отстояват докрай, използвайки всички предвидени от закона средства.

 
Печатни издания

  

 

   

 

     

 

 

Най-четени

Виц на деня

СВАТОСВАНЕ

АРХИВ | изберете две дати

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник БРЯГ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.