Беленчанинът, уловил 94-килограмов сом разказва: Кльонкаме си ние в лодката и нещо задърпа въдицата...

ГРАД БЯЛА
29.09.2021 | 17:01 ч.

Ивелин Иванов от Бяла стана най-прочутият рибар в областта след като на 11 септември в язовир „Баниска“ залови сом, тежащ 94 кг. И това не е поредната рибарска шега, лъжа или хвалба, а факт, документиран с няколко снимки, които прилагаме към интервюто си с късметлията. Ивелин е на 39 години, семеен, с две момчета на 3 и на 5 години. Собственик е на магазин за строителни материали в Бяла, но от малък обича да хвърля въдицата. Членува в дружината на с. Лом Черковна. В. "Нива" го потърси, за да разкаже от първо лице за уникалния си улов.

- С какъв риболовски такъм или хитрост успяхте да уловите огромния сом?

- Най-вече с правилната стръв, с опит и с упоритост – с тях всичко е възможно. В случая обаче имахме нужда  и от много сила, защото два часа се борихме със сома. Приключението се случи на 11 септември, когато с моя приятел Недко Сапунджиев бяхме за риба в язовир „Баниска“. Там хващаме обикновено по 5-6 кг по-дребни риби. Както обикновено тръгнахме с лодката по водата. Бях приготвил стръв от изкуствен октопод, пиявица и рибки уклей. Правя стръвта на грозд. Това си ми е обичайната стръв, с която ловя. Миналата година бях изкарал към 36 кг сом пак на такава стръв. Кльонкаме си ние с Недко на лодката и се движим на около 20 метра от брега. Някъде след 18 часа изведнъж нещо започна да дърпа въдицата. Разбрахме, че сме ударили нещо голямо. Като се хвана на въдицата, тръгна да ми развива аванса на макарата.

Според мен до брега сомът си имаше дупка, в която е лежал, защото като ме дърпаше, ме водеше все към едно и също място. Час и половина не знаех какво вадя – голямо нещо, ама не мога да го отлепя от дъното, защото то все по дъното стои. Не го виждам изобщо и не мога да преценя какво е. Върви зрелищна борба със сома близо два часа. Той ни дърпа на буксир и ние го дърпаме. Не се дава сома, голяма битка беше. Вече след 21.30 часа  успях да стигна на дълбочина 8 метра, а после на 4-я метър дълбочина се появиха едни големи мехури от водата. Накрая успях да го изкарам веднъж, тогава сомът явно глътна въздух и почна да умалява в борбата. Пада на дъното отново, но аз успявам да го извадя – и така няколко пъти. Накрая приятелят ми удари няколко пъти с кльонка и отново го вдигна. При последното изваждане го хванахме с ръкавици за хрилете и го обърнахме в лодката.

Съпругата и децата на Ивелин с 18-килограмов сом

Започна да бесува и в лодката, докато го изкараме на брега

Там си направихме снимки и го пуснахме пак във водата, за да не го убием. С дебела връв го завързахме за лодката и го отнесохме на собственика на язовира. Аз за себе си не я исках тази риба, защото нямам какво да я правя, не знам дори дали става за ядене. След като собственикът я взе, на другия ден са изтеглили сома и той излязъл 94 кг.

-Каква ще е наградата Ви за този улов?

-Тя винаги е една съща – тръпката. Тръпката, която не се забравя. Тръпката, че си успял, че си имал късмет, че можеш и че трябва да продължиш. 

- С какви други улови се гордеете като рибар?

 - С моя колега, с когото ходим все заедно, тази година имаме 20 сома, уловени с тегло над 10 кг. Най-тежкият от тях е 25 кг, когото улових през лятото. За реката това е много хубава риба. Като слушам другите колеги, те се хвалят с 2 – 3 сома. Аз тази година съм се отдал на риболов за сом. Миналата година ходех и за шаран, но вече се отказах от него. 

В Янтра Ивелин уловил сом с тегло 24 кг

 

- Кои са Ви любимите места за риболов?

- Аз предпочитам да ходя в язовира и на река Янтра. Язовирът е със статут за стопански риболов, частен е и е много чист. В него се гледа риба в клетки и след това се продава. Собственикът преди 3-4 години пускаше и други хора на риболов, но те правеха много боклуци, които след това не си почистваха и затова спря да пуска други хора. Има камери навсякъде, добре се охранява и затова няма проблеми и с бракониери. Другото ми любимо място е Янтра. В нея ловим на буй – на въдица с едни големи тапи. Много обичам Янтра, реката ни си е чиста, от 5-6 години не съм я виждал да се замърсява. 

Но има сериозен проблем с токаджиите по реката, които унищожават рибата

Това са хора, които бият рибата с ток. Като пуснат ток във водата,  рибата изплува отгоре. Това е забранено, но няма как да ги спреш тези хора. Като ударят с ток голяма риба, те й изгарят хайвера и тя не може да го изхвърли. След това няма популация и се загубва рибата. На мрежа или на въдица хващаш ограничено количество, а с ток избиват толкова много риба!!!

- По време на пандемията увеличиха ли се рибарите в района?

- Доста колеги има по реката. При нас противоепидемичните мерки се спазват, защото сме на групи от двама-трима, на разстояние и не се струпваме. Риболовът е много подходящ и за почивка. Стоим там на чист въздух, правим си пържолки, масичката си опъваме, хапка – пийка.   И да не хванем риба, не е от значение. И никога не е скучно. 

Започнахте ли да предавате занаята и на синовете си?

- Децата имат голям мерак да идват с мен на риболов. По-големия го вземам редовно, ама само  като ходя за дневен риболов за 2-3 часа, но не и вечер. Той вече се чувства рибар и се снима с улова. И аз от малък съм запален по риболова. Баща ми беше рибар и покрай него се научих да ходя за риба. Оттогава всеки уикенд ходя или по реката или на язовира.  Празно няма. Сега чакам синовете да ме надскочат и да хванат по-голям улов от мен.

- Каква е мечтата Ви като рибар?

- Мечтая да отида на риболов на река Ебро в Испания. Тя е една от най-богатите на сом и в нея живеят много хубави и големи екземпляри. Миналата година с двама приятели се канехме да пътуваме, ама с тоя ковид не се случи. Продължаваме обаче да мечтаем и един ден дано успеем!  

 

 

 

   

 

 
Печатни издания

  

 

   

 

 

     

 

 

Най-четени

Виц на деня

АРХИВ | изберете две дати

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник БРЯГ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.