София Бобчева в Русе: Животът е „драмеди“ - драма и комедия в едно

Култура
06.07.2022 | 12:14 ч.

София Бобчева стана любимка на тв зрителите с участието си в сериала „Скъпи наследници“. Тя е младата надежда на Народния театър „Иван Вазов“, но скоро слезе от сцената, защото очаква първата си рожба. София не е за пръв път в Русе, играла е в русенска постановка, но за пръв път присъства и журира в театрален конкурс. Казва, че обича Русе и затова изобщо не се е замислила, когато са я поканили на Националния ученически театрален конкурс „Климент Михайлов“. Конкурсът се проведе в Доходното здание и това я провокира да сподели, че е гледала постановки на новия директор на Русенския театър, които й харесват. Не го познава лично, но с надежда му желае успех в новото поприще и успех на трупата.

Пред мен стои наистина един бонбон. Облечена в бяло и розово, лъчезарна, харизматична, с искряща и завладяваща усмивка. Излъчва доброта и искреност. Започваме разговора със София малко преди началото на поредния спектакъл от фестивалната програма.

 

- Здравейте, София! Как се чувствате в Русе и има ли ученически трупи и спектакли, които са Ви направили впечатление?

- Всеки път, когато идвам в Русе, се чувствам прекрасно, макар сега жегите да са големи. Много хубави впечатления имам от силистренската група. Те и миналата година са се представили много добре. Тази година също. Трупата от русенската Английска гимназия ми направи също страхотно впечатление с английския, който владееха, и с играта си. Също като англичани - най-висша топка актьорско майсторство.

- Как се оцелява в тази конкуренция сред артистите? Какви съвети давате на детските състави?

- Оцелява се с работа, с много работа. Нашият преподавател в НАТФИЗ Илия Добрев ни казваше, че е един процент талант и 99 процента работа. Децата са много талантливи. Във всяка група има по някой много талантлив, но е важно да имат характер и да работят.

- Жената в театъра? Как се справя?

- Много е сложна ролята на жената в театъра, защото всички хубави роли са за мъже. Обикновено така се случва, ето дори и в ученическите състави винаги има много повече момичета, отколкото момчета. Ролята на жената е по-сложна и е много по-трудно, според мен, да си актриса, отколкото да си актьор. И да си намериш своето място на сцената, защото има много жени, а малко женски роли.

 

- Какво Ви казваше Стефан Данаилов за това как жените трябва да оцеляват в театъра?

- Той винаги е държал да сме работливи, да се поддържаме. И също - да сме красиви на сцената! Мисля, че е хубаво да гледаш на сцената хубави хора.

- Присъстват ли в театъра съвременни пиеси с актуални и злободневни теми?

- Силни пиеси като тези на Станислав Стратиев напр. няма. Той е бил в друго време. За съжаление в момента за съвременни не мога да се сетя. Липсват и са нужни. Сатирата е много силно оръжие за актьорите на сцената. Трябва да има такива автори, които по метафоричен, алегоричен начин да говорят за сериозни проблеми. Трябва да има хубава, остра сатира. Писателите и драматурзите са ни длъжници.

- Отживяла ли е класиката?

- Не! Винаги съм казвала, че класическите текстове за мен са най-хубавите и няма никога да бъдат отживелица. Върху тях се гради всичко. Това е една основа, с фундаментални сюжети. Няма как да бъдат демоде никога!

Пак се връщам на фестивала, все пак това е поводът да съм тук. Много адмирираме с журито, когато ръководителите на съставите избират класически текстове, а не такива примерно, които те са си написали, измислили, някакви такива измишльотини, които не носят нищо за децата. Ето сега ще гледаме „Ромео и Жулиета“ от Пловдивска група. Правейки някакви класически текстове, те се научават да четат класика, покрай това, че ще участват в пиесата. Това е най-ценното в ученическия театър, да се възпитава култура за подрастващите, да се научат четат, да се научат да гледат хубави постановки. Дори и да не станат актьори, важното е, че се учат да бъдат добра, интелигентна, подготвена публика.

- Приемате ли класическите текстове да се правят с по-модерни средства?

- Не съм консервативна и нямам нищо против класиката да се осъвременява, но разбира се, ако не се минават граници, да са направени с вкус.

Моят моноспектакъл „Бонбон“, който не е класика, е на съвременна авторка – Здрава Каменова. Пиеса, поставяща съвременни проблеми на обществото, на младите хора. Героинята ми е попфолк певица, но тя може да бъде и инфлуенсър, и реалити звезда. Аз си мечтая да има дълъг театрален живот.

- Кино или театър?

- Не мога да си избера, харесвам и двете. На моменти много ме привлича киното, защото нямам такава голяма възможност да снимам. Нямам и голям опит там, може би затова понякога си мечтая за кино. В театъра имам доста постановки, играя много, слава Богу. Но двете изкуства са абсолютно различни. Харесвам много старите филми, но от нашето кино в момента малко съм разочарована. Самият подбор е толкова предвидим и никой няма да се престраши да ме извика за нещо друго, освен за глупава блондинка. Не е така навън – там дават шанс на актьора да го видят в различни роли и в различно амплоа. А у нас някакси е предрешено – лепват ти етикет и това е. Например - тази играе „майката“ във всички филми.

- Драма или комедия?

- Има един нов термин за жанра – „драмеди“, чуждица, която се налага, но на мен по ми харесва „трагикомедия“. Когато се вплитат жанровете драма и комедия, ми е най-любимо, защото е най-сложно, най-интересно и за актьора, и за зрителя. И в живота е така – драма и комедия в едно. Не е само едното или само другото.

- Положителни или отрицателни роли?

- Аз предпочитам повече характерните роли. Те са по-многопластови и по-интересни. И в повечето случаи това са отрицателните героини.

- 80 г. от рождението на големия Стефан Данаилов предстои да се чества. Какъв беше той за Вас?

- Да попадна в неговия клас за мен наистина беше големият късмет в моя живот. Първата година, когато кандидатствах, не ме приеха, но той тогава нямаше клас. Оказа се „всяко зло за добро“. Втората година, когато той вече пое нов клас, ме прие и аз бях щастлива да мога да се докосна до такава голяма българска фигура – личност, актьор. Освен че е много голяма звезда, той беше страхотен, беше голям човек. Общуването ми с него, особено в началото, беше трудно. Толкова много го уважавах, че винаги ме беше срам като съм около него. Притеснявах се, че стоя срещу такъв човек, че не можех да кажа две приказки Моето общуване с него беше чрез работата ми - само на сцената се отпусках и ставах друга.

Това, което ни е научил, е да бъдем добри като хора и като артисти, винаги да поздравяваме. Да сме уважителни към хората. Това е много важно, беше един практически урок. „В театъра винаги да поздравяваш – от сценичния работник до режисьора“... От всичките негови уроци най-хубавото е, че направи от всичките негови класове едно семейство. И няма значение кой от кой випуск е, всички се уважаваме, много се харесваме, имаме се, все едно сме от един клас. И това е най-хубавото. Той го е направил – децата на Мастера!

- Разкажете една лична история със Стефан Данаилов.

- Един съвет имам от него, който ми е много важен и осъзнах след време колко е верен. Бяхме в едно радио за интервю - трима студенти и той. Имаше обратна връзка със слушателите и един човек попита дали си имам гадже. И като започнах: „нямам си гадже, скъсах с него и сега съм свободна“ – някакви такива започнах да ги говоря. След интервюто Мастера ме дръпна и ме почна: „Ти защо си разказваш личния живот тук? Това не е за медиите. Какво се обяви пред цяла България как си свободна? Няма нужда да разказваш на всички всичко!“. Ето това си го пазя като ценност, като завет.

- Любимите роли?

- Много си обичам ролята от дипломния ми спектакъл „Красива птичка с цвят зелен“ на Карло Гоци – на  Тартальона – 100-годишна старица. За мен това е една от най-добрите ми роли. Не знам как стана – аз в четвърти курс да изиграя възрастна, пък и лоша. Много характерност имаше, сложна, но е една от най-любимите. Мастера ме остави само мен да играя сама - т.е всички други роли бяха с дублиращ състав. За мен това беше оценка за работата ми. И още – много се смееше като ме гледаше в тази роля. После другите преподаватели ми казваха, че влизал в салона точно, когато е моята поява във второ действие и много, много се е смеел. Имам след това много роли, много хубави роли, но станах популярна с филма „Скъпи наследници“. Колкото и да си добър, ако не те видят по телевизията или на голям екран, няма как да станеш известен.

- Роля, за която да мечтаете?

- Интересно е, че от доста време си мечтая за ролята на Бланш от „Трамвай желание“. Защо си мечтая ли? Защото като студенти отидохме да гледаме една прекрасна постановка на Димитър Еленов, в която участваше Нона Йотова. Тя изигра една страхотна Бланш и си казах: „Искам като порасна да изиграя точно тази роля. Толкова ме вдъхнови нейното изпълнение! И ето, сега в Русе сме заедно жури. Това ме върна към тази мечта. Мечтая си още да озвуча анимационен филм. Много ми е интересно. Много харесвам анимациите, приказките на „Дисни“, на „Пиксар“ и се надявам някой ден да мога да озвуча герой от такава анимация.

- Планирате ли да се върнете бързо на сцената след раждането?

- Живот и здраве ще се върна, не смея да си правя планове, обичам много работата си. Сцената определено ще ми липсва, ще ми е тежко, че известно време няма да мога да играя, но когато е рекъл господ, тогава... Дори още не сме решили какво ще е името на детенцето. Искам да носи името на някой от бабите и дядовците, проблемът е, че все някой ще се разсърди. Надявам се, всичко да се подреди от само себе си.

- Има ли нещо, което искате да споделите и което не знаем?

- Нещо ново, с което искам да се похваля. Понеже не играя вече поради бременността, се захванах с организацията на един културен фестивал „Арт Будилник“, който се провежда в различни български градове Една седмица с културни събития – музика, театър, представяне на книги и др. Първият беше в Перник, вторият в Сандански, сега предстои и в Добрич. В тази организация съм заедно с телевизионната водеща Елизабет Методиева и режисьора Мартин Геновски. Трудно е, но е толкова смислено.

 

Интервюто взе: Пламенка Ангелова

 
Печатни издания

  

 

  

 

 

 

     

 

 

Най-четени

Виц на деня

АРХИВ | изберете две дати

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник БРЯГ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.