Срив в цената на зърното, дъждове и скъпа реколта тревожат фермерите в Русенско

Земеделие
26.06.2023 | 10:05 ч.

Дни преди старта на жътвената кампания на пшеницата очакванията на зърнопроизводителите са оптимистични за новата реколта. Заради вноса на жито от Украйна допреди месец,  рекорден остатък българско жито залежава по складовете. Ще има ли добра реколта, на какви цени ще се търгува и ще се отрази ли това на цената на хляба, разказва председателят на асоциация „Дунавско зърно” Милен Коев.

Той отглежда 6 хиляди декара зърнени култури в района на Тръстеник. И въпреки че до дни ще трябва да ожъне пшеницата, не смее да направи прогноза за очакваната реколта. „Когато пшеницата беше във фаза вретенене, когато залагахме добивите, тогава минаха едни студове в края на март и в началото на април с минусови температури. Още не сме сигурни те какви щети са нанесли”, обясни Милен Коев. Той добави, че за разлика от миналата година, когато средният добив на пшеница в региона е бил едва 500 килограма от декар, през тази година условията все пак били по-благоприятни за богата реколта. Освен ако отново не завалят проливни дъждове.

„Когато се мокри, се измива част от хектолитъра. Намаляват показателите с всеки един дъжд, това е минусът по време на жътва”, каза още Коев. Масовата жътва започва до края на тази седмица, особено ако времето се задържи топло и сухо. Според Коев

в момента изкупните цени на пшеницата са доста ниски,

дори и при добър добив. Стопаните едва щели да покрият разходите си. Затова и договарянето за продажба на зърно от новата реколта все още не е започнало, тъй като цените и на световни борси са ниски. Очакванията на производителите са да има повишение на изкупната цена на пшеницата, за да излязат на печалба след кризисната година.

„На мен ми струва в момента около 250 лева на декар разходът за отглеждане на пшеницата, като не включвам жътвата. В момента цената е 37-38 стотинки, което означава, че

трябва да изкарам 700 кг от декар, за да си покрия разхода

 Ако не изкарам, ще бъда на загуба, както и доста мои колеги, а това е големият проблем”, обясни Милен Коев, надявайки се цената да се повиши.

Очаква се обаче да има проблем и със съхранението на пшеницата, защото се застъпват две реколти с голям остатък от предходната. Около 30 на сто от производството е все още в силозите, заради вноса на зърно от Украйна. И ако за пшеницата засега има място в складовите площи, то сериозният проблем ще дойде наесен, когато ще се застъпят няколко култури. „Ако не се продаде пшеницата и започне жътвата на слънчоглед и царевица, тогава вече няма да има къде да бъдат съхранявани”, обясни Коев. Самият той ще започне да договаря цените, на които ще продава пшеницата още със старта на жътвата, за да минимизира рисковете за прибиране на пролетниците, защото ще трябва да освободи част от складовите си бази.

Вървят преговори с Европейската комисия да се удължи срокът на забраната за внос на зърно от Украйна, за да могат българските производители да реализират продуцкията си. Очакваните добиви на пшеница, плюс остатъчните количества от миналата година, били повече от достатъчни за местното потребление, затова трябвало да се търсят и нови пазари за износ. Милен Коев обясни, че държавата ползва дипоматически канали да отвори нови пазари за българското зърнопроизводство, защото произвеждаме повече отколкото потребяваме.

И докато ниската цена на пшеницата тревожи зърнопроизводителите, че няма да успеят да си върнат вложеното, то

потребителите се надяват да се понижи цената на хляба

В една от малкото останали фурни в Русенско - тази в Обретеник, на ден правят около хиляда хляба. Засега цената, на която излиза оттам един хляб, е 1.30 лв. Но търговците на колко го продават, това производителите не могат да кажат. Те също се надяват, ако цената на пшеницата падне, това да се отрази както на брашното, така и на хляба.

Официалното откриване на жътвената кампания в страната тази година ще бъде от русенското село Борисово. На церемонията, планирана за сряда, се очаква да присъства и министърът на земеделието.

 


 

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник БРЯГ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.