На покрива на една от най-високите сгради на Русе, сред телефонните антени, символно бе представен днес творческият екип на едноактната комична опера „Телефонът“ по текст и музика на Джан Карло Меноти. Провокативно, екстравагантно, атрактивно! Точно каквато се очаква да бъде и премиерата на спектакъла на 31 май – вторник от 19 часа във фоайето на Русенската опера. За пръв път тази опера е поставена в театър „Heckscher“, в Ню-Йорк, през февруари 1947 година. Режисьорката д-р Аделаида Якимова- Фурнаджиева поставя за първи път „Телефонът“ преди 19 г. в Националната музикална академия Панчо Владигеров. В Русе е поставена от Симеон Симеонов през 2007 г.
На необичайния брифинг Аделаида Якимова заяви: „Нашият спектакъл – театър на абсурда, започва тук, от покрива. Дали е опера? Формата е много странна. Целият спектакъл е 25 минути. Затова сега реших, че трябва да е някакъв пърформанс, певците да пеят на български и то „сленг“. Забавлявахме се искрено – първо, защото в операта (заради ремонта) няма ток. Спектакълът ще се играе във фоайето. Следващото предизвикателство е, че за постановката имахме нула стотинки бюджет“.
Декорите и костюмите правят сами. Използват предизвикателно „безсмислените рекламни брошури“ на големите търговски вериги като вид протест срещу изсичане на дървета за подобни реклами. Постановката няма художник, но специални благодарности режисьорът отправи към Радослав Радославов, който, както Якимова се изрази, „изпълни всичките ни шашави идеи“ съвсем безвъзмездно. Целият спектакъл решен като „dramma per musica“ (драма за музика) и театър на абсурда е изпълнен с алегории – от декорите, през костюмите и действието. Изключителни съмишленици в замисъла на режисьора са солистите Нели Петкова, Теодор Петков, свързани в романтичен дует, и пианистката Божена Петрова, която се явява не само като акомпанятор, но и като действащо лице.
Аделаида Якимова „прочита“ текста и музиката по един различен от оперната форма и оперната стилистика начин, където музиката следва текста, а не обратното. Посланието, което артистите искат да внушат, е на две нива – отгоре е много хубаво, смешно и забавно, но „бръкнеш ли по-дълбоко“ виждаш, че „мишката е изяла книжката, че не се гледаме в очите, а общуваме по телефона и че двама може да живеят заедно, но да са от различни светове“.
Представлението обещава да бъде забавно, изпълнено с много смях, но и едно намигване към младите хора, пристрастени към телефоните, които ще припознаят себе си в с съвременното ежедневие. Възрастните ще изпитат вероятно носталгия към телефоните с шайби, но ще оценят по достойнство сатирата в оперния пърформанс“
.jpg)
Коментирай