Димитър Димитров е новият управител на Многопрофилната болница за активно лечение „Юлия Вревска“ в Бяла. Той спечели обявения конкурс като постигна окончателен резултат „Отличен“ 6. Комисия, избрана от Общинския съвет, одобри кандидатурата на Димитров и я предложи на местния парламент за гласуване. На сесията си на 5 май общинските съветници решиха Димитров да бъде назначен за управител - с 10 гласа „за“, нито един „Против“ или „Въздържал се“.
Димитров ще изпълнява тази длъжност в продължение на 5 години.
До 2020 г. Димитър Димитров беше началник на Медико-информационния отдел в болницата. След смъртта на управителя на МБАЛ „Юлия Вревска“ д-р Ботьо Ботев съветниците избраха Димитър Димитров за прокурист. През октомври 2022 г. той стана временно изпълняващ длъжността управител до провеждането на конкурса, който спечели тази година.
Специално за читателите на в. „Нива“ Димитров споделя своите планове и коментари за 30-годишната си работа в лечебното заведение.
- Г-н Димитров, какъв е инвестиционният Ви план през следващите 5 години и какво планирате да се подобри в болницата?
- Инвестиционната ни политика е динамична, съобразена с изискванията на деня и с новостите на диагностиката. През последните години, откакто се занимавам с управлението на МБАЛ „Юлия Вревска“, лечебното заведение е в стабилно положение – и финансово, и кадрово. В много добре състояние е и материално-техническата база, тъй като през 2013 г. в болницата беше реализиран сериозен европроект за преоборудване на здравното заведение. Оттогава основната апаратура е добре обслужвана и нямаме проблеми с нея.
По-голяма грижа са кадрите, както във всяко болнично заведение. За целта от 4-5 години сме въвели програма за стипендианти за обучение на лекари и медицински сестри. Една година изплащаме стипендия на студентите, а след това те се задължават да работят при нас. В момента имаме за стипендианти трима лекари и 5 медицински сестри. Всички те са от Бяла. Очакваме догодина първите три медсестри да дойдат да се присъединят към нас.
По този начин ние постоянно привличаме нови желаещи да се обучават за медицински сестри, лаборанти, акушерки и така решаваме проблема. Съществува опция специалистите да се настанят и в общински жилища. На други пък им осигуряваме служебен транспорт до работа или им покриваме транспортните разходи.
В района около нас няма друго толкова добре развито болнично заведение. С личните лекари, специалисти и Спешна помощ сме в много добри отношения и това ни прави предпочитано лечебно заведение в този край. Много е важно пациентите да не ни заобикалят и да не отиват само в областните центрове.
Болницата стои много добре на националната здравна карта и като местоположение, и като брой обслужени пациенти. Работим с натоварване от 70 – 80 % от легловата база, което е оптимално за нашия тип заведение като многопрофилна болница. Защото винаги трябва да има свободни легла за спешните случаи, които при нас са много заради травматичния район, в който се намираме. В момента ние обслужваме хората от 7 общини – Бяла, Борово, Две могили, Ценово, Свищов, Попово, Полски тръмбеш. Една трета от пациенти ни не са от Русенска област, което показва нашето междуобластно значение.
- В своята работа на кого най-много разчитате за съдействие?
- Като общинска болница първо споделяме проблемите си със собственика на лечебното заведение – Общината. След това с РЗИ, Здравна каса и разбира се с колегите от другите болници.
Искам да благодаря на всички лечебни заведения в района, като започна от Спешна помощ, амбулаториите на общопрактикуващите лекари, на специалистите, на Държавната психиатрична болница. Това са лечебни звена, с които работим в много тясна колаборация. Ако не се борим съвместно и не изпълняваме своята мисия заедно да подобряваме качеството на живот на хората и те да преодоляват заболяванията си, ние няма да успеем. Защото сам не можеш да постигнеш нищо. Благодаря на всички лечебни заведения и в областта. Ние като малка болница работим много добре с УМБАЛ „Канев, УМБАЛ „Медика“, Онкодиспансера, Тубдиспансера. Само съвместната дейност може да гарантира успеха, за да може пациентът да извърви своя път от диагностициране на болестта до най-правилното място, където може да бъде решен проблемът му. Имало е случаи, когато пациенти сме ги транспортирали за наша сметка и в София, уговаряли сме хоспитализация. Целта не е да усвоиш клинична пътека, а да помогнеш на човека. Защото при теб не идва заболяване, не идва някакъв документ, а човек. Затова ти трябва да постъпиш човешки, както би искал да постъпиш със себе си. както искаш да постъпят с теб и с твоите близки.
- Кои са най-дългогодишните лекари при Вас, чийто професионализъм е станал символ на болницата?
- Това са д-р Здравка Арабаджиева, д-р Иванка Даскалова, д-р Хубанова които са на възраст, но са в добро здраве и вече имат над 40 - 45 години трудов стаж. Това са лекари, които са се грижили за младите, после за децата им, а сега вече и за внуците им. Най-младият ни лекар е д-р Десислава Пенева, която скоро взе специалност по кардиология. Има и други млади лекари, които в момента специализират на други места. Най-възрастните лекари са на около 80 години, а най-младите – на около 30. Съществува почти половинвековна разлика между тях, но това помага за връзката между поколенията и обмяната на опит между тях.
- От колко време сте в управлението на болницата?
- От 30 години. Минал съм през всичките нива на административната дейност.
- Населението по-здраво ли стана или по-болно през тези 30 години?
- Населението става все по-болно. Преди време имаше една-две болести. Сега като видиш епикризата на един човек – диагнозите му са на 10 реда. Причините са много. Например, когато заболяванията са в остра фаза и не се лекуват, те се хронифицират, усложняват друг орган и така нататък. От един проблем можеш да се сдобиеш с много повече. Хората до ден днешен не се научиха, че заболяванията се лекуват, когато се хванат навреме. Една профилактика спасява. Злокачествена болест може да се победи, когато я хванеш в ранен стадий, случайно, докато все още тя не те е победила и ти не си усетил нейните симптоми. Случайна находка може да ти помогне. Но когато започнат оплакванията, отслабнеш 30 кг и когато цветът на кожата ти се промени, тогава е трудно. Жените на две години трябва да ходят за цитонамазка и на мамолог. Сред най-сериозните заболявания за мъжете и жените са проблемите с дебелото черво. При мъжа също така проблемна е и простата. Затова ходете на профилактични прегледи. Веднъж годишно да си пуснете лабораторни изследвания и кръвна захар да изследвате.
- Как се справяте с агресивни пациенти?
- Има ли сме такива случаи с пациенти, употребили алкохол. Не се е стигало до малтретиране и физическа саморазправа, надявам се и да не се стигне. Ние все пак преценяваме хората и преценяваме как да се държим, за да не ги провокираме. Защото винаги агресията е провокирана. Тя не идва от самосебе си.
- Защо си причинихте още 5 години в здравеопазването след толкова натрупани проблеми?
- Защото не мога да остана безразличен. Защото всичкото това, което се е случвало през годините, е резултат на много труд, много вложена енергия. И не можеш да си преставиш, че всичко това може да го оставиш и каквото ще да става с него. Имам знанията, имам уменията, имам уважението на колегите и на персонала, на обществеността. Това всичко ми дава сила и енергия. Когато дойдат и ми кажат „Благодаря, благодаря, благодаря. Ти помниш ли ме?“. Това ми стига. Не можеш да помниш всички, защото за една година минават по 8000 човека, но благодарността помниш.
- Но сигурно има и огорчени хора?
- За наша радост те не са толкова много. Който идва при нас, споделя проблем и ние го решаваме, тогава човекът е доволен. Това е смисълът – да си говорим помежду си и наистина да не забравяме коя е нашата цел. А тя е да се помага. В болницата никой не идва по желание и за удоволствие. Всеки идва за помощ. Дай му надежда, говори му истината и само истината. Като можеш да помогнеш – помогни. Като не можеш – прати го където трябва. Хората виждат това нещо и го оценяват.
.jpg)
Коментирай