Молебенът „Пеперуда“ извършиха в Пейчиново в края на май, след няколко години пауза заради ограничителните противоепидемични ковид мерки. Тази година НЧ „Съгласие 1918“ в селото, с председател Веселинка Илиева, кметството на селото и Община Бяла организираха събитието. Жертвеното животно е дарение от Иван Семов.
Молебенът се прави заради една легенда в Пейчиново, за която, колкото повече години минават, толкова повече местните се убеждават, че е истинска история.
Това се е случило в далечната 1900 година. Близо до селото имало една римска вила, а покрай нея течало дере. Точно там се намирала и зеленчуковата градина на едно семейство (бахча). Както винаги, и в този ден мъжете били на бахчата, а жената била на дерето да изпере пелените на бебето. Ненадейно тя видяла нещо да блести във водата, навела се и извадила една амфора пълна с римски златни монети. Скрила намереното в люлката на бебето и едва вечерта извадила амфората, след като седнали цялото семейство на софрата. Разказала какво се е случило и помолила свекъра и съпруга си да дадат част от парите на брат ѝ, който живеел в съседното село Полско Косово да си купи няколко овце. Мъжете се спогледали и не се съгласили. Изпратили я да нахрани воловете и там я убили. На сутринта съобщили, че са я убили воловете.
След това бързо изхарчили парите за ниви, за животни. Натрупали благосъстояние и старейшината на семейството (свекърът) станал кмет на селото. Решил, че трябва да построи къщи на тримата си сина и една дъщеря. Повикал дюлгери и ги попитал кое е най-здравото дърво, а те му казали, че това бил дъбът. За съжаление в селото нямало дъбове. Единствено в местността Черковището, там където се намирали руините на разрушения от турците параклис, растели три големи дъба. А в техните корони гнезда били свили три орлови семейства. Кметът бил непоколебим – повел хората с биволските каруци, отсекли трите дървета, съборили гнездата. С много зор натоварили чуканите по каруците и едва прекатурили баира, за да ги довлачат до селото. Оставили ги да съхнат, за да бъде добра подпората.
Върнали се орлите и не могли да намерят гнездата си. Три дена обикаляли до селото и обратно, кръжали неуморно, но не намерили гнездата и орлетата си. На третия ден решили да се разделят – едната двойка орли тръгнали към планината на изток, втората двойка поела към Дунава. Третата двойка продължила да лети над селото и да пищи. Хората казвали, че така кълнат селото. Накрая тези орли, които останали в Пейчиново, не издържали и се хвърлили върху чуканите и се самоубили.
Настъпила суша. Настанали 7 години без капка дъжд. Селяните започнали да продават дрехи, чеизи, черги, булчински дарове и какво ли още не, само за да оцелеят, купувайки си малко жито поне. След тези безмилостни години, те решават да отидат до Черковището и да измолят прошка, защото всички говорели, че тегне проклятие над селото. Та… тръгнали всички с хоругвите, жените и момите по бели ризи с венци от полски цветя и кръст, окичен също с полски цветя. Избрали едно момиче да се предреши като пеперуда да играе и да се моли за дъжд. Там на мястото имало камък, останал от развалините на параклиса, т.нар. оброчен камък – заклали агне, напръскали камъка с жертвената кръв и помолили за прошка.
Оттогава битува обичаят да се прави молебен за плодородие и благоденствие „Пеперуда“. До 1956 г. се е чествал всяка година, но с промяната на режима бива забранен. Възстановен е през 1990 г. от тогавашния кмет Недко Недев и съмишлениците Тодор Илиев, Михаил Атанасов и Кольо Тодоров.
Ден преди молебена момичетата се събират при чорбаджийката (Веселинка Илиева) и я молят „Бабо, разкажи ни за орлите“. Тя им разказва и ги уговаря: „Хайде, идете да поспите, че утре ще обикаляте да молите и да ми доведете пеперудата. Ой, Боже, Боже, св. Николо, прати ни, Боже, Еньо билкаря, не ни пращай Герман градушкаря. Прати ни Еньо билкаря, билки да берем 77 и половина да е здраво цяло село.“ На сутринта ѝ водят момиченцето с думите – „Я, погледни, чорбаджийке, какво иде, какво водим. Водим ти малко дете да ни стане пеперуда“. Закичват детето с бъзак и му дават котле вода, в което също има бъзак. Според поверието, бъзакът показва къде има подпочвени води.
От ранни зори в казани се готви курбанът. Попът чете молитви. После играят момчетата с иконите, а след тях момичетата. Най-накрая, отдолу под обкичения кръст, върви пеперудата. Момичетата пристъпват и леко претропват с крака. Всички повтарят няколко пъти „Ето ние идеме и дъждът ви водиме“ и застават в средата насред множеството селяни. Първото момиче, което стои отпред на кръста, казва: „Лет-летяла пеперуда от орача на копача. На орач каца на рамото, на копача на мотиката и се Богу жално моли“. Второ момиче нарежда: „Дай ни, Боже, ситен дъждец да зароси по синори, по синори и по ливади да се роди златно жито“. Трето момиче продължава: „Покрай Дунав сиво садо. Покрай Янтра златно зърно. Над Пейчиново жито, царевица, ечемик, златни гроздове в лозята“. А четвъртото в долния край на кръста нарича: „Облакът се е скрил над синьо небе. Нека се свие да завали, да завали над Черковището, да се роди жито, руйно вино от лозята… да се нахрани цяло село.“ Оставят кръста на земята и изпод него излиза пеперудата, която танцува и ръси с бъзак за плодородие и здраве – „Пеперуда летяла и се Богу молила. Пеперуда летяла и се Богу молила: Дай, Боже, дъжд – да се роди житото, до житото ечемика! Дай, Боже, дъжд! Пеперуда летяла, над вода летяла и се Богу молила: Дай, Боже, дъжд по полята, по горите и на хората в душите! Дай, Боже, дъжд!“
След това сядат всички на трапезата. Като едно време задължителни били пресен чесън, лангиди и хляб. Тази година за обредния курбан са почистени и сготвени с месото 15 кг. лук.
Сред специалните гости на молебена бяха Димитър Славов, кмет на Община Бяла, Иван Иванов, кметски наместник на с. Пейчиново, проф. Пламен Павлов, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, Иван Ангелов, Милен Иванов и др.
И сега толкова години по-късно, когато се зададе дъжд от запад над Кощрата (местност в с. Пейчиново), се разделя – един над планината, втори към Дунава, а трети над Пейчиново. Ако дъждът идва от изток, тогава тълкуванието е лошо – следват градушки, суховей и беди за реколтата.
Автор: Веселинка Илиева
.jpg)
Коментирай