Йордан Камджалов: Винаги имаме нужда от един човек да запали неугасимото у нас

Култура
02.03.2024 | 15:17 ч.

 Йордан Камджалов дирижира в Русе концерт, посветен на неговия велик учител и наш съграждани акад. Васил Казанджиев. Световно известният диригент няма нужда от представяне. Той е чест гост в Русе, а миналата година посвети концерт на една друга забележителна личност, свързана с града ни - Димитър Петков, по случай неговата 100-годишнина. Васил Казанджиев подготвя Камджалов да следва в Музикалната академия „Ханс Айслер“ в Берлин и Камджалов става първият българин в последните 100 години, който учи там дирижиране. Преди него само Панчо Владигеров е следвал в тази академия.

 

- Здравейте, г- н Камджалов, радвам се, че отново сме заедно. Това е третото ми интервю с Вас  и ще говорим за онова, което наричате музикален подвиг – концертът, посветен на 90-ата годишнина на акад. Васил Казанджиев. Преди пет години, на отриването на фестивала „Мартенски музикални дни“, дирижирахте Петата симфония на Малер. Тогава казахте, че излизате зареден на 1000%. Сега, когато почитате Вашия учител, колко ще са процентите?

- Аз винаги излизам на това ниво. Отговорността и към Казанджиев, и към Брамс, и към Моцарт, и към Бах, и към Малер, и към Шостакович  е една и съща. Аз излизам с радост, отговорност и дълг, че изобщо съм  достоен да направя нещо за моя учител! Трябва да констатираме, че може би това ще бъде единствената симфонична програма в цяла България, посветена на Васил Казанджиев. Много искахме тази програма да дойде в София и той да може да присъства. Но това се оказа трудно по организационни, финансови  и други причини за русенския оркестър. Когато честваме личност от такава величина, трябва всички министерства да стоят зад това нещо, цялата община да стои и да кажат: хайде, отивайте и чествайте!  Защото ние имаме един жив, световен композитор, педагог и  диригент. И този човек е свързан с Вашия велик град. Но хората винаги можем да направим повече. Аз очаквам от себе си и от всички повече.

 

-  Дълбоко ме трогнахте с Вашето преклонение към учителя Ви. Определяте влиянието му върху Вас като съдбовно. Казвате: „Дължа съдбата си на него“. Винаги съм се възхищавала на това, че имате памет за тези личности, които са Ви изграждали и напътствали. Считате ли се за „бяла лястовичка“? Признателността, преклонението, желанието да опазим културното богатство, признаването на  другия  не трябва ли да бъде норма? Нали паметта е най-висша нравствена категория?

-  Васил Казанджиев ми каза скоро в София, че аз съм единственият  млад диригент, който се обръща  към него. Даже и от това е изненадан, защото се е научил, за съжаление, от никого да не очаква благодарност. Това съм го чувал и от проф. Нева Кръстева – другият човек, който извънредно много ми е повлиял. Тези титани не са свикнали да получават благодарност, което е  много брутална диагноза на нашето общество. Но вижте, не знам дали ще е политкоректно, не знам дали ще го отпечатате във вестника, но голата истина е, че академик Казанджиев не е канен на „Мартенски музикални дни“, нито неговият ученик Йордан Камджалов, нито който и да е било друг от неговите ученици. А това е първият български диригент, чийто ученици отиват да учат, подготвени от него, в Берлин, в Лондон, в Ню Йорк. Нито един не е канен.

 

- Но Вие открихте ММД през 2019 г. ?

- Аз ги открих, но  по съвсем друга причина и Вие може би знаете какво стана след това. Това беше скандал, беше нежелано. Нито Васил Казанджиев е желан на този фестивал.  Дааа, той се изпълнява, но има едно огорчение у него. И той ми го е казвал лично. Да си огорчен от родния си град. Ако ние сме адекватни, ако русенци са адекватни, трябва да има улица „Васил Казанджиев“, трябва да има зала „Васил Казанджиев“, площад на неговото име и трябва да  бъде почетен гост-диригент и на фестивала, и на операта. Това е  може би единственият деветдесетгодишен композитор в цяла Европа и в света, който е с това огромно творчество, и е наш жив съвременник, и не е спрял да твори! Това е един феномен, който  е за изследване!  Казах по националната телевизия, че за този човек спешно трябва да се направи филм. Ние искаме филм за Васил Казанджиев,  ние искаме фестивал за Васил Казанджиев, ние искаме творби за Васил Казанджиев, концерти, посветени на него и т. н.  Това, което правим сега,  е една малка молекула принос към това, което той е дал за нас.

 

- Аз също Ви гледах по БНТ2 и чух думите Ви, че и Русе, и държавата като цяло е длъжник на такива титани като акад. Казанджиев. Обещахте, че ще направите всичко възможно да има филм за него. Бихте ли лобирали в Русе да се направи голямо честване, каквото такъв изключителен творец заслужава, и ако може да дойде в Русе, ще бъде още по-прекрасно. Може да е през есента, когато е рожденият му ден (10 септември 1934 г.)?

- Разбира се, че  бих го направил.  Бих лобирал и в София за този филм. БНТ трябва да го направят! Но питам какво правят тука – Общината, ръководството на фестивала, ръководството на операта, гражданството. Да, аз лично, и фондация „Йордан Камджалов“, ще пишем на Общината. Но Вие разбирате ли колко сме закъсали, един ученик да се обажда, да лобира за великия академик Васил Казанджиев. Ние имаме един единствен академик диригент, повтарям единствен академик в съвременната българска история и някакъв Йордан Камджалов трябва да  лобира за него.

 

- В нашия вестник посветихме една страница за акад. Казанджиев, заедно с неговата племенница д-р Аделаида  Якимова. Темата за паметта и забравата на такива личности ме занимава от  много години и аз също понякога съм яростна. Но все пак довечера ще е празник. Кажете, имате ли любими негови произведения - било голяма симфонична творба или филмова музика?

-  Включил съм в тази програма неговата творба „Празнична музика“ - нещо, което съм изпълнявал няколко пъти в България и в Мюнхен преди няколко години. Аз харесвам генерално това, което той влага в изкуството, тази прегръдка между традиция и  авангард. Искам наистина да бъде празнично интервю, но не мога да не кажа, че ние, хората на изкуството, сме едни неблагодарници.

 

- Чия беше идеята за този концерт в Русе?

- Аз още преди половин година започнах да подготвям 90-ата годишнина на акад. Казанджиев и обявих, че ще има световна премиера (концерт в София -б.а.). Обявих дори, че ще направим фестивал. Предложих на директора на Русенската опера и той веднага прегърна идеята.

 

- Вие правите много концерти като поклон към големите творци...

- Да. Аз съм инициатор или организатор на юбилейни концерти, посветени на 120 години Панчо Владигеров, на  120 години Димитър Ненов, 100 години Добрин Петков,  Лазар Николов – 100 г., сега 90 г. Васил Казанджиев.  Ще  работя да се отбележи и 90-годишнината на  великия Иван Спасов. Те са учили заедно при Панчо Владигеров. Аз съм отбелязал толкова много неща, които все пак са нищо – една молекулка, а нашите колеги мълчат. Всички полудяха след новината, че правя нещо със Софи Маринова, цяла България говори. Всички говорят за Софи, но когато аз чествам Владигеров – всички мълчат. Имам предвид колегите. Когато чествам Добрин Петков – всички мълчат!  Аз осма година изпълнявам Димитър Ненов. Самата гилдия е мухлясала. Тази година аз лично ще отбележа 200 години от световната премиера на Деветата симфония на Бетовен, имаме 200 г. Брукнер. Правим толкова много неща и накрая мухлясалата сляпа  гилдия не се занимава с Васил Казанджиев, не се занимава с  Димитър Ненов, почти мимоходом мина честването на Добрин Петков. Нека да отбележа – моят последен концерт в Русе миналата година беше посветен на Добрин Петков.  Казанджиев казва, че това е големият му учител в дирижирането и че е единственият светец в българската музика. И този светец нямаше как да не го отбележим. Оказва се, че ако човекът има роднини, процесът бива продължаван, но ако няма наследници – нещата загиват. Абсолютно мълчание!

На Васил Казанджиев му беше преждевременно съкратен класът по дирижиране в Музикалната академия. За какво си говорим изобщо? Какви са тези хора?

Извинете, но ситуацията при мен е същата. Аз, ученикът на този титан, който имам уникална система за анализ, исках да отида в Академията в един клас и да подаря това нещо. Те ми казаха, че няма да стане, да отида някъде другаде. Така че тази академия махна Васил Казанджиев, и към мен отношението е същото. Аз не искам заплата, не искам договор, не искам да взема хляба на никого. Искам за два часа да подаря едно знание на студентите. Нещата в България са катастрофални. И гилдията, която линчува моите учители Казанджиев и Нева Кръстева. Димитър Манолов пък от болка и разочарование си отиде. Наскоро моят учител ми каза следното: „Аз като шеф-диригент на „Софийски солисти“, на оркестъра на БНР, съм направил толкова много премиери на колеги диригенти, на колеги композитори и съм направил те да живеят като композитори...Никаква благодарност!“.  И 90-годишният човек ми го каза с огромно огорчение.

Искам ние да докажем, че има и други хора, може в цялата държава да са десет човека, обаче благодарни хора. Тази неблагодарност, която са приели вътре в душата си, е ужасна. Аз искам да върна една частичка оптимизъм у тях, че има хора, които ще бъдат доживотно благодарни.  Аз съм такъв. Васил Казанджиев ме въведе в мисловния кръг на Д. Ненов, Д. Петков – забележете, че са все хора от Русе. Градът е толкова велико място. Мен ме бойкотира Музикалната академия. Мен не ме бойкотира министърът, не ме бойкотира президентът, не ме бойкотира папата, мен ме бойкотират колегите.

 

- Бяхте почетен гост-диригент на Русенската опера. Какво се случи? Защо не Ви лансират като такъв? Бяхте и член на Програмния съвет на фестивала ММД. Все още ли сте?

- Не зная, не мога да кажа, но е факт, че аз редовно дирижирам  в Русе и много се радвам. Аз идвам заради тези хора, които могат и искат да творят на високо ниво. Идвам заради тази публика, която изпълва всеки път залата, и която е жадна за това силно послание, което отправяме. Идвам от дълг и отговорност да създавам  максимално много красива музика за това страдащо и обезлюдяващо българско общество. 

Мен ме интересува културата, хората, които искат да градят. Не ме интересуват борбите. Ние сме в една изчезваща страна, в едно изчезващо изкуство, в едно изчезващо общество и ако хората на изкуството не могат са обединят и да се прегърнат заедно, то ние подписваме смъртната присъда на нацията. Така че хората, които продължават да са в този конкурентен модус, в този хейтърски модус, в този завистлив модус, в този модус на „разделяй и владей“ в  малката, бедна, миниатюрна българска култура, те извършват престъпление срещу цялата култура,срещу целия народ.

 

- Стана много тъжно. Да Ви върна назад във времето. Преди пет години ми казахте, че една от големите Ви мечти е да дирижирате „Тристан и Изолда“? Случи ли се през тези пет години това?

- Не, не се случи. Щях да правя тази опера като генерален музикален директор на европейската културна столица в Риека, Хърватска, през 2020 г., но ковид отложи събитието и този „Тристан“не се състоя.

 

- Не може да минем без Софи Маринова. Авангардът и класиката, преплетени, присъстват много сериозно при Вас. Вероятно сте го наследили в пълна степен от Казанджиев.  Непрекъснато провокирате слушателите. Определяте като скандално новото Ви начинание „Мистерия и свобода“ с участието на Софи Маринова. Открехнете малко завесата.

-  „Скандално“ - за схоластиците можи би. Най-естественото нещо е един много музикален човек да иска да работи с друг много музикален човек. И да иска да извърши  алхимическа  трансформация – и звукова, и имиджова. Хората няма да видят Софи Маринова на сцената. Ще видят нещо непознато. Така че аз съм експерт по ашладисването, аз съм алхимик в музиката и тръгвам с безпределната вяра, че вътре има едни диаманти, които трябва да бъдат извадени и показани в нов прочит. Трудно е да се обясни необяснимото. Билетите в София свършиха, подготвяме  втора дата. Много се радвам, че Софи Маринова с цялата си дързост, с цялата си човечност, с целия си  талант от Бога поема също един огромен риск, идвайки в зоната на класиката, романсите и фолклора. Изненади, импровизация, непредсказуемост - основната мисия е докосване до човешката душа. То е феноменално! (Не успявам да накарам маестро Камджалов да разкрие авторите или произведенията, които са включени, и колкото и да настоявах той бе непреклонен. Тайна! – б.а.)

 

- Маестро, да се върнем към концерта.

- Васил Казанджиев се чувства дискриминиран в собствения си град. 20 години никой не го е канил тук! Русе има човек, който пише историята на музиката в България. Това е недопустимо! Това са тежки истини, но нека не звучи като мрънкане. Това е част от диагнозата на България.  Кубрат е казал кога ще има гибел. Гибелта идва при разделението. И ние в изкуството сме абсолютното отрицание на победата на хан Кубрат, вместо да дадем другата гледна точка,  другата алтернатива. Да се обединим! В един оркестър, в един хор, в една общност.

В петък  прозвуча един изключителен концерт, с една изключителна програма, некомерсиална програма. Тя е посветена на две огромни личности, свързани с Русе – великият Дмитрий Шостакович (имаме 90 сезона от написването на Симфония №5), и великият човек - професор, композитор, педагог, диригент, академик Васил Казанджиев. Този човек само за няколко години напълни Европа и Америка със свои ученици. Този човек виждах как страда за загиването, още преди 20 години беше много песимистичен. Той е педант и перфекционист.Казвал ми е, че с болка си спомня „Софийски солисти“. Казвал ми е, че години след напускането й, не е искал да минава покрай операта. Заради интриги. Болезнена раздяла с ансамбъла, болезнена раздяла с операта, болезнена раздяла с БНР и накрая болезнена раздяла с Музикалната академия. „Дойде Ренесансът в моя живот, като се махнах от академията. Започнах само  да композирам, само да творя -  животът ми се оправи“ – това ми казваше всеки път, като му се обаждах по телефона от някоя далечна дестинация.

 Затова Добрин Петков, Димитър Ненов, Васил Казанджиев са моите богове и аз лично ще ги чествам до края на живота си. Много благодаря на ръководството на операта, на ръководството на оркестъра, на г-н Бейков, благодаря на русенската общественост, че  правим един исторически концерт.

- Пожелавам Ви успех във всичките Ви начинания!

 

Пламенка АНГЕЛОВА


 
Печатни издания

 

     

  

Най-четени

Виц на деня

АРХИВ | изберете две дати

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник БРЯГ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.