И тази година лятната празнична програма в Бяла успява да предложи на гражданите и гостите на града палитра от музикални, танцови, комедийни и кино емоции. И редом до любимите на цяла България братя Аргирови, Б.Т.Р. и „Конкурент“, както и до световно признатите Bonfire, на сцената на Градския басейн през юли застанаха беленските групи STRONG и UNCLES BAND. Както винаги те привлякоха голяма публика, с което показаха, че са важна част от културния живот в общината.
Групата UNCLES BAND се сформира в далечната 1985 г. След дълъг период на пауза и с наполовина обновен състав, през 2016 г. изпълнителите отново се събират и се отдават на музикалната емоция. Те са любители музиканти, правят предимно кавъри и често са канени по другарски срещи, юбилеи на приятели, общински мероприятия и благотворителни инициативи. Защо са толкова харесвани и какво ги мотивира да продължават да се занимават с музика, разказва Юлиян Хвърчилков – китарист и ръководител на групата.
- Г-н Хвърчилков каква е историята, която стои зад името UNCLES BAND?
- Групата я сформирахме през 1985 г. Тя беше съставена от ентусиасти музиканти, които по това време бяхме все още ученици. Започнахме с училищна апаратура и инструменти. Свирихме около 2 години, докато завършим гимназията в Бяла. После обаче – казарма, висше образование, жени, деца и… не се бяхме събирали много, много години. И през 2015 г. моята съпруга ме изненада и ми подари една хубава китара. Така се възобновиха музикалните страсти в мен. Събрах момчетата, поканих ги пак. Вече в малко по-различен състав, защото не всички са тук. Започнахме през 2016 г. с български и западни песни и кой с каквито инструменти разполага. Малко по-малко с годините всеки си купи хубави инструменти, висок клас. Започнахме все по-сериозно да се подготвяме, да репетираме минимум един път седмично, а когато ни предстои участие - два пъти.
- Откъде идва името на групата?
- Измислихме „UNCLES BAND“ при повторното ни събиране. Тъй като всички вече бяхме на такава възраст, с чувство за самоирония и лека закачка към нас самите се появи и името ни.
- Какъв е настоящият състав на групата?
- Само трима души сме от състава, с който започнахме да свирим през 1985 г. Един от членовете замина за Америка, друг за София. През 2016 г. поканихме г-н Александър Джеков. Той е барабанист. Ние го поканихме в групата като пианист, а в крайна сметка сега е вокалист и китарист. Няколко пианисти се смениха. Сега в момента сме с Галина Георгиева. Георги Дяков е на барабани и от няколко месеца също се изявява като певец. Десислав Великов – китарист и невероятен творец, с много собствени песни, записани в различни групи обаче (той участва и в две русенски групи Blues Strings и Soda A’coustic, с които свири професионално). Дончо Дончев е на бас китара. Той беше китарист при създаването на групата, но сега го преквалифицирахме. И накрая моя милост – китара, на която свиря от IV клас! Опитвам се да пея, но не защото мога или защото искам, а защото на един концерт с 20 песни, на един вокалист му е много трудно да издържи. Затова се опитвам да изпея две или три песни, за да може на него да му бъде по-лесно да издържи. И последното ни попълнение е 16-годишната украинка Ева Петрова – вокал и дайре, което всъщност е много важно. Голяма група сме – 7 души!
- А какво Ви обединява, защото всички Вие сте с много различна професионална реализация?
- Събира ни не само музиката, ние сме и приятели от много години. И общата работа ни зарежда, защото музиката е основният двигател на всичко и хубавата емоция от създаването ѝ. Срещаме се заедно, споделяме проблеми, планове, емоции. И всички в групата са много свестни хора, което е много важно за нас. Много си помагаме.
- Как определяте стила си?
- Рок и блус основно изпълняваме. Но това не изключва отделни парчета от естрадата, от кънтрито. Стилът не е определящ. Трябва на всички да ни хареса песента и я правим. Имаме повече кавъри на любими български хитове. Свирим и западни парчета заради тръпката да изпълняваме – ZZ Top, Rainbow, например. Тръпката е по-интересна.
Всички сме любители и отделяме от оскъдното си време да се съберем и да правим кавъри. Никой от нас не е професионален музикант. Нито свирим на участия срещу заплащане.
- В такъв случай най-ценни за Вас са подкрепата, която получавате, и публиката, която имате.
- Да, съпругите ни подкрепят много и разбират страстите ни, защото иначе без тяхното съгласие и без тяхната благословия, няма да се получат нещата. Децата ни са на всеки концерт. Те са ни най-големите фенове.
А беленската публика винаги на наши участия е много хубава. Първо, всички ни познават. Второ, свирим много българска музика, което според мен е много важно, защото свирим любими на всички ни парчета.
.jpg)
Коментирай