Йорданка Забунова е родена в Бяла през 1945 година. Завършила е гимназия в родния си град и Българска филология в ДЕ „Кл. Охридски”. Работила е като журналист в Бяла - във вестник „Септември“ и /след преименуването му/ във в. „Нива” от 1991 година до 2020 г., където последните десетилетия е и негов главен редактор.
Преди две години, след леко подхлъзване, се озовава в болнично отделение със защипан седалищен нерв. Въпреки лечението, това още затруднява делниците й и я поставя в списъка на „потребител” по проекта на МТСП „Грижа в дома в Община Бяла, област Русе“, който Общината спечели по програма „Развитие на човешките ресурси 2021-2027“ и стартира в началото на 2023 година. Забунова споделя своите размисли за старостта и за необходимостта от грижи за възрастните хора.
Аз не харесвам старостта! Няма нищо вярно във фразата "Остаряваш красиво!". Във Фейсбук пускат снимки на София Лорен от прекрасните й години с текст: "Великата дива на 88!". Само че аз "ходих" на страницата на вилата, където тя в инвалидна количка преживява усамотено, обгрижвана от личен асистент и е една много, много стара жена, различна от публикуваната фотография! Други са лицето, тялото, излъчването... Ако си прехвърлил 65 /и още не си си "загубил" ума, тоест си сред 20-те процента от възрастните в света с акъла си, според статистиката!/ е даже повече от страшно, защото в главата ти са всичките ти падения, грешки и несъвършенства, които няма как вече да поправиш!
Нямаш време, нямаш сили, нямаш мотив, нямаш даже желания
Вече си безпомощен, отсъстващ! Като всички и аз често се питам какъв е смисълът на такова съществуване? Повечето ти познати са в сайта на Миленчето Вачкова /"Скръбни вести"/, отколкото в "Град Бяла нюз"! И фактът, че такива като теб са все повече, е потресаващ, тъй като, четох наскоро, стареенето вече било глобален процес! Отделно, дето един работещ трябва да издържа няколко вече неработещи!
А България била една от най-засегнатите в света!
Впрочем, според критериите на ООН, населението на България е било старо още по време на преброяването от 1956 г. /поне за тогава нямам вина!/, когато за пръв път делът на лицата над 65 години е бил над 7% и оттогава досега се увеличавал непрекъснато. ООН поставя страната ни на пето място в света по равнище на демографско стареене след Япония, Италия, Германия и Швеция. Съчетано с тенденцията на увеличаване броя на домакинствата на самотни стари хора, тя и в бъдеще ще си е там. Заедно с масовата емиграция на над 2 млн. българи това допълнително увеличава броя на еднофамилните домакинства, където са по-възрастните родители на емигриралите деца, или единият от тях.
„Най-старите стари” са най-голямата група от населението - хората над 80 г. възраст,
и тази тенденция също растяла - глобално броят на онези, които са над 80 г. от 69 милиона през 2000 се очаква да нарасне до 379 милиона през 2050. Само в Китай, където по едно време със закон ограничаваха раждаемостта до 1 дете, в края на 2015 г. хората на възраст 65 и повече години били повече от всички живеещи в Европа! Учудващо е, че групата на най-старите (над 80 навършени години) е една от най-бързо растящите възрастови групи – и в абсолютен брой, и като относителен дял, което налага промяна и в съществуващите здравни заведения за посрещане на нарастващите нужди от постоянна грижа за стари хора, които не са в състояние да се грижат сами за себе си.
Шокира ме и фактът, че в световен мащаб през 21 век това увеличаване на темповете на стареенето е без аналог в историята! Преди това децата на възраст 5 и повече години винаги са превъзхождали числено броя на старите хора (на възраст 65 и повече години). Но през 2000 г. броят на децата до 5 години и тези на 65 г. в света са били съответно 627 и 473 милиона. За първи път в историята старите ще бъдат повече от децата - до 2025 г. се очаквало /според Google/ техният брой да достигне 1,5 билиона срещу 592 милиона деца! Представяте ли си? В Европейския съюз всички прогнози за населението сочат, че делът на старите хора ще надхвърли 25%, а този на лицата в трудоспособна възраст ще е 60%.
Сигурно тези факти добре са известни на специалистите, защото отдавна Евросъюзът води интензивна социална политика чрез ЕСФ (Европейски социален фонд) по отношение на старите хора с проекти за дейности, чрез ежедневна подкрепа в дома им и извън него за подобряване живота на уязвимите групи - хора с увреждания, физически, интелектуални и хронични заболявания, самотно живеещи и възрастни.
Нямам информация какъв е в Община Бяла делът на хората от „трета възраст” (годините след пенсиониране и в добро здравословно състояние) и „четвърта възраст” /която отразява периода на уязвимост и зависимост/, но явно не са малко, щом освен действащите на територията й домове за възрастни, в началото на тази година местната власт кандидатства и спечели проект на МТСП по програма „Развитие на човешките ресурси 2021-2027“ „Грижа в дома в Община Бяла, област Русе“, с обща стойност 400 759,50 лв.,100% БФП със срок на изпълнение от 16 януари 2023 г. до 16 януари 2024 г. Ръководител на проекта е Илияна Пенчева.
Изграден е и действа чудесен колектив от отговорни, толерантни и коректни хора,
професионално компетентни, винаги готови да окажат помощ и съдействие, заразяващи с позитивната си нагласа, доброта, човечност и отзивчивост! Помощ и подкрепа в монотонното ежедневие, сякаш оставено ми да мисля защо ми е оставено, какво имам да свърша, какво съм пропуснала...
След едно непредвидимо подхлъзване и аз се озовах в числото на "уязвимите" и в списъка на "потребител" на услугите по проекта! Още в първите дни се срещнах с три симпатични дами: внимателната Пенка Кючукова - диспечер по проекта, Марита Минкова, д-р по обща психология, която с деликатен, но не търпящ възражение акцент ми нареди: "Трябва и да излизаш, да се разхождаш! Не само до магазина и контейнерите за смет!". И усмихнатата социална асистентка с красивото поетично име Елиз Шакир! С нея се виждам почти всеки ден - естествена и много енергична! Елиз има една дъщеря и съпруг, който работи в завод "Модул". Наскоро семейството й си купи жилище с изтеглен заем и "трябва да се работи, да помагам на съпруга си", споделя тя в часовете, в които сме заедно! Завършила е Професионалната гимназия в Бяла и не се страхува от никаква работа, била е на няколко места, надявайки се на добро възнаграждение. Един ден, ровейки из различни сайтове, попада на обява за работа по проекта и моментално се озовава в общинската администрация, после участва в подготвителни за предстоящия й ангажимент занятия на територията на Община Бяла. Така и избира длъжността "Социален асистент".
Проектът се казва „Грижа в дома“ и е комбинирана почасова мобилна услуга,
ако имаш болестен проблем, може да се възползваш и от медико-социално обслужване или психологическа подкрепа и консултации със специфични специалисти в дома си, в т. ч. – пазаруване, заплащане на данъци, такси и други сметки. Защото, в рамките на проекта са назначени и специалисти (екип за управление на услугата, медицински персонал, психолози, сътрудници „Социални дейности“, персонал „Домашни помощници“ и др.), които обгрижват двойно повече от предвидените 75 лица. Чрез офис, обособен в рамките на проекта, потребителят има постоянна и директна връзка с мобилните екипи за обслужване безплатно! Ако грижата за възрастните като държавна и общинска политика заема все по–съществена част и в нашата община, то хора, като този екип май ще са все по–търсени. Защото да си уважаван и да бъдеш активен - на 5, на 50 или на 65, е великолепно! Но на 77, на колкото съм аз...
Не знам довела ли е основната цел на проекта до подобряване качеството ми на живот, минаха месеци от старта, но след като трите ми гостенки си отидоха, се улових, че се усмихвам.
Вече не мисля толкова много за разстоянията между мен и близките ми
/въпреки ежедневните разговори по телефоните и скайпа/, вече наблизо има специални хора, на които мога да позвъня, без да се притеснявам удобно ли е или не! Някакъв вид сигурност зае мястото на отчайващото чувство за безполезност! И то активизира желанието ми за "активизиране". Освен „убиваните”денонощия пред компютъра за новини, военни дела и конспирации, инфо за политици и как е умрял Хитлер, какъв е бил тайният живот на Пушкин, Есенин, Толстой, притчите за сътворението на света, за Исус и смъртта... Да! - моментът, в който ще върна билета си на Твореца! - дойде желанието да взема да свърша нещо с някакво физическо усилие, да изляза от домашния арест, който сама си бях наложила - отпускане, обездвижване, отчуждаване от света. И в простотата на този наш живот и отново да открия мотивацията за изпълнен с ускорен от емоции пулс!
Знам, че лицето на старостта е еднакво тъжно и в големия град, и в малкото село, но напоследък, когато се гледам в огледалото, аз, премного скептична на финала на житейската си пътека, все по-честичко откривам у себе си един нов вид емоционален комфорт, особено когато на вратата се появи Елиз с нейния приветлив вид и лъчезарност!
.jpg)
.jpeg)
Коментирай